— Знам. Подхлъзнах се на тротоара и си навехнах глезена. И понеже не бях в състояние да ходя, изкуцуках до един ресторант и седях там, докато ми мине. За това се забавих толкова.
Двете момичета седнаха пред прозореца и се загледаха в ярките светлини и в забързания поток от превозни средства. По-малката се сгуши и сложи глава в скута на сестра си.
— Някой ден ще трябва да се омъжим — каза мечтателно тя. — И аз, и ти. Разполагаме с толкова много пари, че не ни е позволено да измамим очакванията на хората. Искаш ли да ти кажа в какъв мъж бих се влюбила?
— Казвай, глупачето ми — усмихна се по-голямата.
— Мога да се влюбя в човек с благи сини очи, който се отнася внимателно и с уважение към бедните момичета, който е красив и добър и не превръща любовта в забавна игра. Но мога да го обичам само ако е амбициозен, ако има цел в живота и върши някаква полезна работа. Нека е дори последният бедняк, това не ме интересува, аз ще го насърчавам да си пробие път в живота. Но сестричке мила, ние сме заобиколени от празнодумци и безделници, които цял живот тичат от прием на прием и от клуб в клуб. В такъв човек не мога да се влюбя, ако ще да има сини очи и да се отнася внимателно с бедните момичета, с които се запознава на улицата.
Информация за текста© 1993 Тодор Вълчев, превод от английски
O. Henry
Lost On Dress Parade, 1906
Източник: http://bezmonitor.com
Сканиране: Sociosasho, 2005
Разпознаване: ScanHeads
Редакция: Борис Борисов, 2009
Издание:
О. Хенри. Търкалящи се камъни. Разкази
Издателство „Анубис“, София, 1993
Съставител: Тодор Вълчев
Художник: Андрей Кулев
Редактор на издателството: Екатерина Панайотова
ISBN 954-426-027-7
O. Henry. The Complete Works of O. Henry
Golden City New York. Doubleday Pages & Company. 1927
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13820]
Последна редакция: 2009-10-09 17:30:00
Реклама на сайте
Комментарии к книге «С парадния костюм», О. Хенри
Всего 0 комментариев