— Работа! — възкликна той. — Драга ми госпожице Мариан, опитайте се да си представите, че всеки ден трябва да се преобличате за вечеря, да правите по десетина визити, а в това време на всеки ъгъл ви дебне полицай, готов да ви отведе в участъка, ако скоростта ви превишава тази на магарешка каруца. Ние безделниците сме най-отрудените хора на този свят.
Вечерята завърши, келнерът получи предостатъчно и двамата се насочиха към ъгъла, където се бяха запознали. Госпожица Мариан вървеше сега много добре, почти не личеше, че накуцва.
— Благодаря ви за приятната вечер — каза искрено тя. — Но трябва по-скоро да се прибера вкъщи. Вечерята ми хареса много, господин Чандлър.
Сърдечно усмихнат, той й стисна ръка и спомена нещо за партия бридж в клуба си. Тя забърза в източна посока и той я проследи с поглед, после нае файтон, който се отправи бавно към дома му.
В студената си стаичка той свали празничния си костюм и го остави да почива шейсет и девет дни. Сетне седна и се замисли.
— Ама че момиче! — каза на глас. — Режа си главата, че е порядъчна, макар да й се налага да работи. Ако не й бях наговорил всички тия глупости, а й бях казал истината, може би… О, по дяволите! Приказката ми трябваше да отговаря на костюма.
Така разсъждаваше туземецът, роден и възпитан във вигвамите на племето манхатни.
След като се раздели с кавалера си, момичето измина бързо разстоянието между две преки и излезе пред хубава голяма къща, която гледаше към главната магистрала на Мамон и боговете от неговата свита. Тя влезе бързешком в къщата и се изкачи до стаята, в която хубава млада жена с елегантна домашна рокля гледаше нетърпеливо през прозореца.
— Ах ти, загори тенджера! — възкликна по-голямата сестра. — Кога ще престанеш да ни тревожиш по такъв начин? Има повече от два часа, откакто хукна с тая вехта рокля и с шапката на Мери. Мама страшно се разтревожи. Изпрати Луи да те търси с колата из целия град. Ама че глупаво и непослушно момиче!
Тя натисна един бутон и мигом се появи прислужница.
— Мери, кажи на мама, че госпожица Мариан е благоволила да се прибере.
— Не ми се карай, сестрице. Трябваше да изтичам до мадам Тео, за да й кажа да сложи лилав кант, а не розов. И грабнах тази рокля и шапката на Мери. Всички са ме помислили за продавачка, сигурна съм.
— Масата вече е вдигната, мила, много закъсня за вечеря.
Комментарии к книге «С парадния костюм», О. Хенри
Всего 0 комментариев