«Незабравимо време»

Когато Джоди Фарнел видя за първи път Уайтфрайърз, остана поразена от красивата му архитектура и окаяното му състояние. Очевидно необитавана от доста време, къщата беше попаднала в ръцете на вандали и те бяха надраскали стените и подовете с такива думи, които човек никога не би си позволил да повтори. Представителката на Агенцията за недвижими имоти стисна чантичката си и пъргаво прескочи някакви парцаливи одеяла на пода.

— Предполагам, че ще може да се почисти — каза тя и бързо се поправи. — Исках да кажа, уверена съм в това. Мога да ви дам името на един човек, който ще изхвърли от къщата всички тези стари мебели и боклуци.

Джоди кимна. Очевидно собственикът беше прибрал всичко, което бе сметнал, че заслужава да бъде прибрано. Тя се загледа в дървения корниз на предния салон.

— Кога казахте, че е построена?

Служителката погледна в бележника си.

— През хиляда седемстотин деветдесет и осма година. До хиляда деветстотин и осемдесета година е била обитавана от фамилията, която я е построила. Тогава е починал последният й представител и не са останали никакви наследници.

— И оттогава е стояла празна, така ли?

— Преди няколко години е била дадена под наем, но за съвсем кратко време. Толкова е голяма, че цената й се е оказала над възможностите на хората. Днес обаче може да се купи за нищожна сума — тя се огледа наоколо с лека тревога. — Трябва да призная, че наистина се нуждае от голям ремонт.

— Очевидно.

Докато разглеждаше къщата, Джоди се опитваше да запази безизразната си физиономия, за да прикрие нарастващия ентусиазъм, който я обхващаше. Беше точно това, което търсеше.

— Собствениците ще се съгласят ли да я продадат за такава сума?

— Надявам се — служителката откъсна едно висящо парче от тапета. — Единствено продажбата би спасила къщата от пълна разруха, което би било срам и позор. Някога това е била най-красивата сграда в Джоакуин. Разбира се, към Шрийвпорт се срещат и по-красиви — добави тя. — Изобщо тук при нас са най-хубавите имения в Луизиана.

Джоди побутна с крак едно овехтяло канапе.

— Бих желала да направя писмено предложение за покупка на къщата — каза тя и незабавно забеляза облекчението в погледа на служителката.