Първи май 1986 година започна като съвсем обикновен ден за Лазар Мойсеевич Золотов. Ден като ден — с първомайската манифестация и другарската почерпка по случай празника. Проблемът на Лазар Мойсеевич, който впоследствие се превърна в проблем на най-големите разузнавателни централи в света, се появи късно вечерта към края на почерпката — когато към другарския кръг на нашия герой се присъединиха няколко другари от по-далечни страни с подчертано тъмен цвят на кожата. Причината за тяхното появяване беше успешната сделка „под масата“, която Лазар Мойсеевич и неговите другари бяха осъществили. Сделка, която осигуряваше на чуждите другари две ядрени бойни глави, предвидливо прибрани и обявени без излишен шум за „безследно изчезнали“ от една ракетна база на 130 километра източно от Нижни Тагил — това е на изток от Урал, а на нашите другари прилично възнаграждение в „зелени гущери“. В хаоса, възникнал от Горбачовата „перестройка“ подобни „удари“ се превръщаха в нещо обикновено и нашият герой като типичен евреин, което ще рече човек умен и предвидлив, а и мислещ в перспектива, не пропусна „да си натопи човката“ и в тази далавера, както обичат да се изразяват в мафията.
Лазар Мойсеевич иначе си работеше като помощник-главен счетоводител в едно забутано одеско предприятие, но официалната му длъжност не бива да ни заблуждава. Лазар Мойсеевич беше правнук на Аврам Голдщайн, който пък бил равин в Одеската синагога и приятел с Давид Бронщайн — бащата на Лев Троцки. Дядото Лазар Аврамович пък бил един от близките помощници на самия Троцки през революцията и предвидливо си сменил фамилията от Голдщайн на Золотов. Също така предвидило въпросният дядо се отдръпнал навреме както от Троцки, така и от революцията и се отдал на търговийка по времето на НЕП, като завъртял парите, награбени през революцията и гражданската война. Постепенно семейството пое контрола над голяма част от контрабандния поток през Одеското пристанище. За да си нямат неприятности с официалните власти, всички членове на семейството заемаха някакви дребни длъжности в държавни предприятия, които прикриваха основните им занимания без да им пречат на бизнеса.
Комментарии к книге «Цветът на бога», Петър Копанов
Всего 0 комментариев