«Прозрение»

Салонът бе разположен в богатата част на града, която Кемп Харт рядко посещаваше. Намираше се далеч от неговия квартал и той се учуди, че е извървял толкова дълъг път. Всъщност, въобще нямаше да се разхожда безцелно, ако не бяха отказали да го обслужват на вересия в бара „Брайт Стар“, където се събираше обичайната му компания.

Даваше си сметка, че веднъж осъзнал къде се намира, трябваше веднага да направи кръгом и да се махне оттам. Не му бе мястото в този квартал на надути издатели, позлатени табели и известни ресторанти. Витрината обаче го бе хванала в плен и не го пускаше. Той стоеше пред нея в опърпаните си дрехи, с ръка в джоба, стиснал с два пръста последните си две дребни монети.

Зад стъклото машините продължаваха да блестят с цялото си великолепие. Бяха точно такива стоки, каквито подхождаха на тази луксозна и парфюмирана улица. Една машина в ъгъла на витрината бе по-голяма и по-лъскава от другите и около нея като че ли се носеше ореол на компетентност. Притежаваше огромна клавиатура за захранване с информация и поне сто процепа за работните ленти и филми. Устройството за нагласа на настроението бе калибрирано много по-прецизно от всички, които бе виждал дотогава. Навярно имаше и много други качества, незабележими на пръв поглед.

Харт си помисли, че с подобна машина човек може да придобие слава почти автоматично и буквално за една нощ. Щеше да е способен да напише каквото си поиска. При това така добре, че вратите и на най-взискателните издатели веднага да се разтворят пред него.

Колкото и да бе силно желанието му, нямаше никакъв смисъл да влезе вътре и да я разгледа отблизо. Нищо нямаше да постигне дори и ако само мислеше за нея. Машината бе нещо, което той можеше да си позволи да наблюдава единствено през стъклото на витрината.

При все това, рече си, имаше пълно право да влезе в магазина и да я разгледа. Нямаше нищо, което да е в състояние да го спре. Нищо, освен може би презрителната усмивка на продавача, когато спреше погледа си върху него. Поглед, който щеше да се изпълни с мълчаливо, учтиво и професионално контролирано презрение веднага, след като Харт се окажеше с гръб към него.