Ако някой има право да бъде оценяван според критериите на своето време, то това е Александър.
Херман Бенгтсън: Гърците и персийците Първа частПоходът на Александър 1За да не би някой да предположи, че съм син на съвсем неизвестен човек, продаден от баща си през някоя сушава година, мога да ви кажа, че нашият род е много стар, макар и да свършва с мен.
Баща ми беше Артембарес, син на Араксис от Пасаргадите — древното племе на Кир II1. Трима от нашето семейство са се сражавали за него, когато е налагал властта си над мидийците2, а земите си, разположени на хълмовете западно от Суза3, владеем от осем поколения. Бях на десет години и вече изучавах воинския занаят, когато ме отвлякоха.
Крепостта ни, стара колкото и нашия род, беше разположена върху скали и сякаш се срастваше с тях. От там баща ми често ми показваше реката, виеща се през зелените равнини към Суза, града на лилиите. Сочеше и великолепния дворец, разположен на широка изкуствена тераса, и ми обещаваше да ме представи на царя, когато навърша шестнадесет години.
Това беше по времето на Артаксеркс4. Преживяхме царуването му, макар че беше жесток владетел и мнозина аристократи загубиха главите си А баща ми загина, защото застана на страната на неговия син Арсес срещу Багоас — Великия везир5.
Комментарии к книге «Персийското момче», Мэри Рено
Всего 0 комментариев