«Божии дела»

Бурята бе далеч от края си… Багерите още не бяха достигнали до евентуалните оцелели, когато нови трусове заплашиха да срутят все още държащите се прави противно всички закони на гравитацията сгради. Спасителните работи бяха спрени, но не задълго, защото всяка секунда бе ценна за затрупаните. Журналисти сновяха наоколо, добавяйки жар в и без това нажежената атмосфера, хора разчистваха с голи ръце, донякъде пречейки на оборудваните с техника екипи, които дори 12 часа след първия шок бяха рядкост. Липсата на организация личеше навсякъде — дори онези, които можеха да помогнат не знаеха къде помощта им е най-наложителна… Но работата не стихна цяла нощ, и на следващия ден, и през нощта. Вторичните шокове уплашиха жителите на провинциалното градче, но не и спасителите… Появиха се първите данни за оцелели… Цели семейства стояха край развалините, наблюдавайки работата на спасителните екипи, пробиващи си път надолу с багери, чукове, кирки, пробивна техника или с голи ръце. Специализираните търсачи на оцелели претърсваха сградите през целия ден, но по-често спасителите сами се натъкваха на живи хора сред развалините тук и там… Едни обвиняваха строителите, други правителството, трети виняха самия Аллах за това нещастие, но едно не се променяше — екипите не спираха ден и нощ да копаят, да претърсват, да сондират, да сканират и дори да слушат със свръхчувствителната си апаратура, за да доловят стон, дума, дишане или дори сърцебиене под тоновете бетон…

След шестия ден надеждата угасна у най-големите песимисти, а след като изтече ужасната седмица след събитието всички семейства бяха прежалили своите близки, майките — децата си, младите хора — семействата си, децата — родителите си…

Помощта пристигаше отвсякъде под формата на пари, лекарства, одеала, палатки за хилядите бездомни, храна за гладните… Чистата вода бе проблем номер едно. Северно-атлантическият пакт изпрати веднага в пострадалия район две фрегати и самолетоносач, оборудвани с техника за пречистване на вода. Едва ли някой вярваше, че могат да доставят достатъчно за всички, но можеха поне да опитат…