«Край тихите води»

Марк Роджърс беше проучвател на природни ресурси и отиде на астероидния пояс, за да търси радиоактивни и редки метали. Работата му — от фрагмент на фрагмент — продължи много години, без особен резултат. След известно време се оказа на плоска скала, дебела половин миля.

Роджърс беше роден възрастен и след определен период не бе остарял много. Лицето му беше добило бледостта на космоса, а ръцете му леко трепереха. Беше нарекъл плоския си астероид Марта, на името на момиче, което никога не бе срещнал.

Бе открил малки залежи — достатъчни, за да закара на Марта помпа за кислород, няколко тона пръст, резервоари за вода и един робот. После престана да работи и само наблюдаваше звездите.

Роботът, който купи, беше стандартен модел, универсален работник с вградена памет и речник от трийсет думи. Постепенно Марк започна да добавя към тях. Беше малко нещо техничар и обичаше да пригажда околната среда към себе си.

В началото роботът казваше само „Да, господине“ и „Не, господине“. Можеше да излага и прости проблеми: „Въздушната помпа загрява, господине“, „Царевицата покълна, господине“. Умееше и да поздравява задоволително: „Добро утро, господине“.

Марк промени всичко това. Най-напред елиминира „господине“ от речника на робота — на астероида равенството беше основен принцип. После го нарече Чарлз, на името на баща си, когото никога не бе виждал.

С течение на времето въздушната помпа започна да загрява все повече и повече — тя превръщаше кислорода, съдържащ се в скалите на астероида в годна за дишане атмосфера. Въздухът се разнасяше в космоса и машината напрягаше сили, за да произведе още.

Реколтите също растяха върху докараната на астероида черна пръст. Марк гледаше нагоре и виждаше черната река на космоса, плаващите точки на звездите. Около него, под него, над него се носеха огромни камъни и понякога ръбестите им страни отразяваха звездната светлина. От време на време виждаше Марс и Юпитер. Веднъж му се стори, че вижда Земята.

Започна да записва в паметта на Чарлз нови отговори. На простите въпроси от рода на: „Какво ще кажеш?“, роботът отговаряше: „О, доста добре е, струва ми се.“

В началото отговорите бяха същите, които си даваше самият Марк в дългия разговор със самия себе си през годините. Постепенно обаче започна да изгражда у Чарлз нова личност.