— Вайл Дуайър — уточни Проконсулът.
Дивог Хот се дръпна ужасен, невярвайки на ушите си.
— Вайл Дуайър? Върховният свещенослужител? Какво е станало?
— Изникна необходимост да разпитаме Вайл Дуайър — меко каза Даруъл. — Доведете го при мен.
Намръщен заради толкова неочакваното и деликатно поръчение и опасявайки се от мистификация, Дивог Хот отдаде чест и излезе от кабинета на Проконсула.
Той беше акуратен изпълнител и се върна след по-малко от час, водейки Вайл Дуайър.
Старият свещенослужител изглеждаше така, сякаш немалко са се потрудили, за да го арестуват. Зелените му одежди бяха разкъсани на няколко места, белите му коси раздърпани, винаги отвесно висящите на гърдите му емблеми на слънчевите избухвания се бяха разкривили. Той предизвикателно погледна Даруъл и със заповеднически тон изрече:
— По каква причина прекъснахте вечерната служба, Проконсуле?
Феламон Даруъл се сви под погледа на непреклонните старчески очи.
— Има няколко въпроса, които изискват незабавен отговор. Ето единия от тях — вие трябва да откриете тайната на Чука на Елдрин.
— Чукът на Елдрин няма никакво отношение към Империята в този стадий от съществуването й — отвърна Вайл Дуайър. — Ще има… някога. Но не сега.
— По заповед на Негово величество Дервон ХIV, Император на Всички галактики — високопарно обяви Даруъл, — съм облечен във властта да ви разпитвам дотогава, докато не разкриете местонахождението и тайната на Чука. Бъдете благоразумен, Дуайър. Никак не ми се иска да ви причинявам мъка.
С огромно достойнство свещенослужителят приглади разрошените си коси и оправи платиновите знаци на ранга си.
— Императорът няма да командва Чука. Някога Чукът ще разбие черепа на Императора.
Феламон Даруъл изви от ярост.
— Я ела по-близо, старче! Стига си ораторствал. Какво представлява Чукът и къде е скрит?
— Императорът няма да командва Чука — упорито повтори Дуайър.
Проконсулът дълбоко въздъхна. Следователите му не се отличават с меки обноски, жрецът едва ли ще издържи обработката им. Но какво друго му остава?
Нервните му пръсти нежно поглаждаха тънкия пергамент, на който бяха написани ръкописите на древните сонети. Той се бе откъснал от изучаването им и с нетърпение желаеше да възобнови работата си.
Въздъхна със съжаление, натисна копчето на селектора върху бюрото си и когато там светна синя лампичка, изрече:
— Да дойде старшият следовател.
Комментарии к книге «С огън и чук», Крачунов
Всего 0 комментариев