«С огън и чук»

Вечерта, когато палачите на Имперския проконсул дойдоха да вземат баща му, Рас Дуайър насила се застави да изпълнява задълженията си в храма. Те хванаха стареца, когато той се канеше да влезе в храма, тъкмо преди слънцето да залезе. Рас чу за това от един послушник, но решително стисна зъби и продължи започнатото. То трябваше да бъде завършено. Баща му нямаше да е доволен, ако нормалното течение на живота в храма бъде нарушено.

Напрегнал мускули, Дуайър буташе лафета с древното атомно оръдие по горната площадка върху стената на храма. Насочи го към обсипаното със звезди небе. Дулото на старинното оръдие заплашително стърчеше над парапета, но никой по целия Елдрин — и още по-малко самият Рас — не го приемаше на сериозно. Значението му бе чисто символично. Никой не беше стрелял от оръдието вече дванадесет столетия.

Според ритуала всяка вечер дулото трябваше да се насочва към небето. Като изпълни задълженията си, Рас се обърна към послушниците, които раболепно следяха действията му.

— Баща ми върна ли се? — рязко попита той.

— Още не — отговори един от послушниците, облечен в зелените церемониални дрехи.

Рас сърдито потропа по студения ствол на гигантското оръдие и погледна звездите, украсяващи нощното небе на Елдрин.

— Те ще го убият — прошепна. — Баща ми ще умре, но няма да издаде тайната на Чука. И тогава ще дойдат за мен.

„А аз не зная тайната!“ — добави той наум. Точно тук се криеше цялата нелепост на положението. Най-вероятно Чукът е мит, оцелял сред преданията от древността. Кой знае защо, сега той изведнъж беше притрябвал на Империята.

Рас вдигна рамене. Империята сигурно ще забрави за това след няколко дни; хората на Императора обикновено постъпват така. Тук, на Елдрин, Империята рядко ги обезпокоява.

Той се взря в мерника на оръдието.

„Там, горе, кръжат десет броненосеца на Императорския флот. Виждаш ли ги? Те изскочиха от Звездния куп в четири часа следобед. А сега гледай!“

Пръстите му затанцуваха по безжизненото табло за управление.

„Бум! Бум! Милиони мегавати във всеки изстрел! Виж как се разбягват корабите! Виж как оръдието разсича защитните им екрани!“

Сух глас произнесе зад гърба му:

— Сега не е време за игри, Рас Дуайър. Ние трябва да се молим за баща ти.