«Ужасът»

And therefore never send to know for whom the bell tolls;

It tolls for thee.

Отварянето на вратата към бетонната тераса усили глухия тътен и разкри мрачна еднообразна гледка. Почти черни стръмни скалисти склонове с върхове, губещи се в облаци изпълваха околността във всички посоки. Всичко, с изключение на малките, надаващи пронизителни писъци, зареяли се във вкамененото ниско небе сенки, бе замръзнало неподвижно. Пинкърсън пое дълбоко острия леден въздух, загледан нагоре. Това причини пристъп на ужасна кашлица, който го накара да се превие. Едва сега, насълзените му очи се спряха на човек, стоял незабелязано до момента край железните перила на площадката. Той му хвърли леко раздразнен поглед, издухвайки дима от цигарата си. Пинкърсън му кимна и направи няколко крачки към перилата. Той понечи да заговори непознатия, но само успя да изхрипти, преди дробовете му да се раздерат от нов спазъм. С рязко движение, стоящият до него хвърли цигарата в пропастта, обръщайки се към вратата. Пинкърсън отговори с неразбиращо вдигане на рамене на звука от затварянето й, докато изпращаше с поглед огънчето, което изчезна в дълбините на мъгливата бучаща бездна. След малко той самият понечи да запали, но часовникът му иззвъня и той с неохотна стъпка тръгна към вратата.

Събралата се малка група в залата, която бе по-скоро просторна стая, беше доста мълчалива. Разменяните от време на време реплики само правеха по-осезаема тишината, която съпътстваше вече тягостното очакване. Но ето, най-после този, когото изглежда, че чакаха влезе и седна на масата. Пинкърсън мислено се поздрави за правилното си предположение, зародило се при срещата му преди малко. Наистина се оказа той. Но защо всичко бе така засекретено и ръководителят на групата се представяше едва сега?

— Както някои от вас може би не знаят — започна седналият срещу Пинкърсън, — на всички нас са раздадени имена, които би трябвало да се употребяват при разговорите по време на работата ни. Още сега държа най-строго да ви предупредя, колко е важно стриктното им използване по всяко време. Това до голяма степен е защитна мярка за самите вас.

— И ако това не се нарича преиграване? — учудено усмихнат каза брадат мъжага с весели очички, който според дадения на Пинкърсън списък трябваше да се казва Войтех.

— Участието ви е доброволно, тъй че бъдете така любезен да не обсъждате мерките за сигурност — с нотка на суровост отговори така нареченият Пит и обръщайки се към останалите добави: