— Този полулегендарен Чук, собственост на едноименната планета, е нещото, с чиято помощ се предполага да свалят всички нас, когато му дойде времето, нали? Това ми харесва. Да предположим — бавно продължи Дервон, — да предположим, че ние заповядаме на нашия Проконсул на Елдрин да конфискува този Чук, ако съществува в действителност. А сетне го използваме, за да унищожим разбунтувалите се дикранци. Какъв по-добър психологически удар бихме могли да нанесем върху цялата система?
Корун Ховлек се усмихна.
— Великолепно, сир! В глупостта си вече мислено бях изпратил три или четири крайцера да изпепелят Дикран. Но това, което вие предлагате, е много по-ефикасно! Много!
— Добре. Уведомете Проконсула на Дикран какво имаме намерение да предприемем и помолете нашия човек на Елдрин да изнамери този Чук. Заповядайте и на двамата да поддържат редовна връзка с мен. И ако имате още някакви проблеми, заемете се сами с тях. Главата ме заболя.
— Моите съчувствия, сир — произнесе Корун Ховлек.
Излизайки от приемната на Императора, той видя, че старецът отново беше включил играчката си и не откъсва очи от тайнствените, омайни изображения, които сякаш я пронизваха цялата от повърхността до центъра.
* * *Заповедта на Императора дълго шестваше надолу по инстанциите, от функционер към функционер, от едно бюро в друго, докато най-сетне след много дни достигна Феламон Даруъл, имперски Проконсул на планетата Елдрин от системата Елдрин.
Той беше миролюбив, склонен към размишления човек, на когото много повече му харесваше да превежда шедьоврите на древната поезия на пет галактически езика, отколкото да събира данъци от вечно недоволните от нещо обитатели на Елдрин. В дейността си имаше само едно утешение — че са го назначили на Елдрин, а не на суровия съседен Дикран, където недоволството вече се изразяваше гласно и където животът на Проконсула винаги бе подложен на опасност.
Чукът на Елдрин? Той в недоумение вдигна рамене, когато приемният кристал предаде съдържанието на имперската заповед. Чукът беше мит, и то такъв, който не правеше чест на Империята. А сега славният Император го е пожелал?!
Добре, съгласи се Феламон Даруъл. Нима може да не обърне внимание на заповедта на Императора? Той повика своя субпрефект, строен млад човек на име Дивог Хот, родом от планетата Собрал:
— Вземете един взвод войници и отидете в Храма на Слънцето. Трябва да арестувате един човек.
— Ясно. И кого?
Комментарии к книге «С огън и чук», Крачунов
Всего 0 комментариев