«Три години»

Москва изправя каменно чело с венец от нарциси и тръне и в бурния й поглед тъне загадката на светлото дело. Сред дъжд от огнени стрели, сама, едничка в бурята среднощна, стои тя горда и разкошна и мощно грей сред ледната тъма. Загърната във плащ от гръм и дим, в небето поглед приковала, пред пристъпа на всяка хала тя спуска своя щит непобедим. И гръмнала с победни тържества и с вихъра на свойта сила, в сърце си обич притаила, Москва нашепва трепетни слова: „В сенките на три години аз блестя като звезда и в гърдите ми не стине пламъкът на любовта. Сред безбрежни степи снежнн аз съм остров от сърца и чрез вихрите метежни пръскам огнени зрънца. Пред просънени народи като факел аз пламтя и децата земни водя към живот и свобода.“ „Чадата ми родни отхвърлиха първи надгробния камък на черния гнет — с коралния блясък на своите кърви чертаят днес пътя на новия свет. И гаснат велики с желания сетни кръвта им да бъде свещена следа и в черния мрак мимолетно да светнат с рубина на падаща мъртва звезда.“ „Но вий, деца на труд и горест, възсепнати сред тежък сън, разбийте черната си орис — Москва развихря бронзов звън, Москва ви праща огнен зов за пристъп лих и за любов. При Темза, Тибър — и край Сена, над всеки друм, над всеки кът — със гръм стихията червена да отбележи своя път! Да блесне мълния и плам над рухващия златен храм! Ще разгадаем всяка тайна на всяко мъртво божество и над заблудата безкрайна ще грейне в чудно тържество едничкий бог на своя век — освободеният човек!“ Сред пристъпа на призраците бледи на идолите развенчани, обсипана с пламтящи рани, Москва празнува шеметни победи. Москва изправя каменно чело с венец от нарциси и тръне и в бурния й поглед тъне залога на великото дело.

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Мартин Митов

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-02-13 09:00:00