«Три години»

Москва изправя каменно челос венец от нарциси и трънеи в бурния й поглед тънезагадката на светлото дело.Сред дъжд от огнени стрели, сама,едничка в бурята среднощна,стои тя горда и разкошнаи мощно грей сред ледната тъма.Загърната във плащ от гръм и дим,в небето поглед приковала,пред пристъпа на всяка халатя спуска своя щит непобедим.И гръмнала с победни тържестваи с вихъра на свойта сила,в сърце си обич притаила,Москва нашепва трепетни слова:„В сенките на три годиниаз блестя като звездаи в гърдите ми не стинепламъкът на любовта.Сред безбрежни степи снежнназ съм остров от сърцаи чрез вихрите метежнипръскам огнени зрънца.Пред просънени народикато факел аз пламтяи децата земни водякъм живот и свобода.“„Чадата ми родни отхвърлиха първинадгробния камък на черния гнет —с коралния блясък на своите кървичертаят днес пътя на новия свет.И гаснат велики с желания сетникръвта им да бъде свещена следаи в черния мрак мимолетно да светнатс рубина на падаща мъртва звезда.“„Но вий, деца на труд и горест,възсепнати сред тежък сън,разбийте черната си орис —Москва развихря бронзов звън,Москва ви праща огнен зовза пристъп лих и за любов.При Темза, Тибър — и край Сена,над всеки друм, над всеки кът —със гръм стихията червенада отбележи своя път!Да блесне мълния и пламнад рухващия златен храм!Ще разгадаем всяка тайнана всяко мъртво божествои над заблудата безкрайнаще грейне в чудно тържествоедничкий бог на своя век —освободеният човек!“Сред пристъпа на призраците бледина идолите развенчани,обсипана с пламтящи рани,Москва празнува шеметни победи.Москва изправя каменно челос венец от нарциси и трънеи в бурния й поглед тънезалога на великото дело. Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мартин Митов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5370]

Последна редакция: 2008-02-13 09:00:00