«Тигърът на Мисис Пакълтайд»

Мисис Пакълтайд неудържимо желаеше да застреля тигър. Не че бе обхваната от внезапна жажда да убива или че смяташе за свой дълг да превърне Индия в по-безопасно и здравословно място, отколкото я бе заварила при пристигането си, като я остави с един брой див звяр по-малко на милионите й обитатели. Основният мотив, който тъй неочаквано я тласна по стъпките на Нимрод, бе обстоятелството, че Луна Бимбъртън наскоро бе прелетяла единайсет мили със самолет, управляван от алжирски авиатор, и непрекъснато говореше за тази случка; не ще и дума, само някоя лично отстреляна тигрова кожа, придружена с обилие от снимки в пресата, можеше успешно да омаловажи подобно преживяване. Мисис Пакълтайд вече си представяше обяда, който ще даде у дома си на Кързън стрийт, ужким в чест на Луна Бимбъртън, с постелката от тигрова кожа за основен фон на тържеството и единствен предмет на разговора. Виждаше вече и брошката от тигров нокът, която ще подари на Луна Бимбъртън за следващия й рожден ден. В свят, чиито предполагаеми движещи сили са преди всичко гладът и любовта, мисис Пакълтайд бе явно изключение: нейните действия и стремежи се определяха главно от неприязънта, която хранеше към Луна Бимбъртън.

В началото нещата тръгнаха добре. Мисис Пакълтайд обяви награда от хиляда рупии за възможността да застреля тигър без особен риск или усилие, а едно съседно село се бе прочуло като любимо ловно поле на звяр със славно минало, принуден поради старческа немощ да изостави дивеча и да насочи апетита си към по-дребни домашни животни. Перспективата да се спечелят хиляда рупии пробуди предприемчивия търговски дух на селяните. Децата ден и нощ дебнеха в покрайнините на местната джунгла, за да насочат тигъра в правия път, ако случайно му хрумнеше да си потърси нови ловни полета; в околността с изтънчена непринуденост бяха пуснати няколко от най-мършавите кози, за да поддържат интереса на звяра към настоящата му обител. Единствената тревога бе да не би той да умре от старост, преди да е настъпил уреченият час за изстрела на мемсахиб. Майките, които след всекидневния труд в нивите се прибираха с бебетата си през джунглата, говореха приглушено и пееха съвсем тихичко, за да не смутят спокойния сън на достопочтения крадец на добитък.