«Любовта презрението и надеждата»

Аз те притисках до гърдите си тъй както малкото детенце                                        гълъб който удушва без да искаАз те притисках с цялата ти хубост твойта хубост по-богатаи от всички златни мини в Калифорния по Времето                                        на треската за златоЗасищах своя чувствен глад с усмивката ти с твойте погледи                                        и твойте тръпкиАз имах притежавах твойта гордост аз когато те държах                                        превита и понасяше властта ми ти и моето надмощиеАз бях решил да взема всичко онова което беше само обаяниеИ ето ме приличам днес на Иксион след любовта му        призрака от облаци изваян точно копие на тази                                        на която казват Хера или пък прикритата ЮнонаНо кой ли може да докосне кой да хване облаци ръка върху                                        мираж да сложи кой ще се излъже че в прегръдките си                                        държал небесния лазурКак исках аз да грабна цялата ти хубост а съм притежавал                                        само твойто тялоНо тялото уви не е то вечносттаТелата имат свойте всекидневни утешения не е това любовИ днес напразно се опитвам твоя дух да задържаТой се изплъзва той отвсякъде ми се изплъзва като шаващо                                        кълбо от смоциИ твойте хубави ръце далече там на хоризонта        са извиващи се змии пъстри като изгрев знак за сбогомОставам слисан аз стоя обърканТака съм уморен от любовта която ти презирашСрамувам се от любовта която ненавиждаш тиКакво е тяло без душаИ как ли съм могъл да се надявам да се слея с твойто                                        някогашно тяло щом душата ти така далече е била от менеИ да се слее тялото с душатаТъй както правят го телата живиО само мъртва моя си билаИ въпреки това как взирам се понякога в далечинатаДали не идва раздавачътИ как с каква наслада всеки ден очаквам твоето писмо                                        сърцето ми като сръндак подскача видя ли                                        вестителят да идваИ си представям аз неща направо неосъществими                                        тъй като сърцето ти не е до менИ си представям как ще се качим на лодка двамата сами        а може би и трима и как никога и никой на света                                        не ще узнае нищо за прекрасното ни пътешествие                                        към нищото но и към другото и то завинаги