«„Затворническата дажба“»

Една от най-популярните и най-жестоки легенди на престъпния свят е легендата за „затворническата дажба“.

Заедно с измишльотината за „крадеца-джентълмен“, това е другата рекламна легенда, фасадата на апашкия морал.

В нея става дума за това, че официалната затворническа дажба — храната, която получава затворникът — е „свещена и неприкосновена“ и нито един крадец няма право да посяга на този източник на съществуване. Който стори това, става прокълнат за вечни времена. Независимо какъв е: прочут апаш или някое „апашорче“, млад крадец.

Например хлябът от дажбата може спокойно да се държи в шкафчето, ако в килията има такова, или под възглавницата, ако няма шкафчета или рафтове.

Смята се за позорно, за недостойно да се краде този хляб.

От „балъците“ може да бъдат изземвани само колетите — независимо дали съдържат дрехи или храна, — забраната не се разпространява върху тях.

И макар на всеки да беше ясно, че неприкосновеността на дажбата се гарантира от самия затворнически режим, а не от благоволението на апашите, въпреки това малцина се съмняваха в благородството на криминалните.

Та нали администрацията не е в състояние да спаси колетите ни от ръцете на крадците. Значи ако не са апашите…

Администрацията наистина не бранеше колетите на арестантите. Килийната етика изисква затворникът да поделя съдържанието на колета с другарите си. Апашите се явяват именно като открити, опасни претенденти за колета, уж „другари“ на затворника. Далновидните и опитни балъци веднага им поднасят половината от съдържанието на колета. Никой от криминалните не се интересува от материалното положение на арестувания балък. За тях балъкът — независимо дали в затвора, или на свобода — представлява законна плячка, а „колетите“ му, „парцалите“ — боен трофей на апашите.

Понякога колетите или дрехите се изпросват: „Дай ни ги и ще можеш да разчиташ на нас.“ И балъкът, който е живял на свобода два пъти по-беден от апаша в затвора, му дава и последното, което му е изпратила жена му.

Че как иначе! Така е прието в затвора! Затова пък се слави с добро име и лично Сенка Пъпа му обещава своето покровителство, дори го черпи с цигара от пачката, която е сложена в колета от жена му.