Тази нощ тя ме намери с устни притиснати в телевизионния екран, докато се опитвах да целуна Кристофър Лий в „Ужаса на Дракула“.
— Рейвън! Какво правиш толкова късно? Утре си на училище!
— Какво? — казах аз. Черешовият пай „Хостес“, който ядях, падна на пода, а сърцето ми падна заедно с него. — Но аз мислех, че ще бъде само един път? — рекох паникьосана.
— Скъпа Рейвън. Трябва да ходиш всеки ден!
Всеки ден? Думите отекнаха в главата ми. Беше доживотна присъда!
Тази вечер Загубенякът нямаше начин да се конкурира с драматичните ми стенания и ридания. Докато лежах сама в леглото си, се молех за вечна тъмнина и слънце, което никога да не изгрее.
За съжаление на другия ден се събудих от ослепителна светлина и чудовищно главоболие.
Жадувах да бъда около поне един човек, с който някак да имам връзка. Но не можех да намеря такъв нито вкъщи, нито в училище. Вкъщи лава лампите бяха заменени с лампиони стил Тифани, светещите в мрака постери бяха покрити с тапети на Лаура Ашли, а сивкавият ни черно-бял телевизор бе заменен от нов цветен 25-инчов модел.
В училище вместо да пея песните от „Мери Попинз“, аз си подсвирквах мелодията от „Екзорсистът“.
По средата на времето в детската градина се опитах да стана вампир. Тревър Мичел, идеално заресан и рус със сини очи, бе моето отмъщение от мига, в който го видях да се опитва да се пореже пред мен на пързалката. Той ме мразеше, защото бях единственото дете, което не се страхуваше от него. Децата и учителите му се умилкваха, защото баща му притежаваше голяма част от земите, върху които живееха. Тревър бе хапеща фаза, не защото искаше да стане вампир като мен, а само защото беше зъл. Беше отхапал плът от всеки, освен от мен. А идваше и моят ред в списъка.
Бяхме на площадката, стояхме до баскетболния кош, когато ощипах кожата на малката му слаба ръка толкова силно, че помислих, че кръв ще бликне оттам. Лицето му цялото почервеня. Стоях неподвижно и чаках. Тялото на Тревър затрепери от гняв и очите му се разшириха отмъстително, докато аз се усмихвах дяволито. И тогава той остави зъбните си отпечатъци върху очакващата ми ръка. Госпожа Пийвиш се намери принудена да го накаже до училищната стена, а аз щастливо затанцувах по площадката, чакайки да се трансформирам във вампир.
Комментарии к книге «Вампирски целувки», Эллен Шрайбер
Всего 0 комментариев