«Вампирски целувки»

1995


2 страница из 98
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Сара и Пол Мадисън станаха по-отговорни след навлизането ми в този свят — или да се поправя и да кажа, че родителите ми станаха „по-малко слепи“. Продадоха микробуса Фолксфаген, в който живееха, и всъщност имуществото започваше да се разпада. Хипи апартаментът ни беше обзаведен с триизмерни светещи в мрака постери на цветя и оранжеви лампи с мърдаща се сама материя Плейдо — лава лампи — които можеш да гледаш вечно. Беше най-доброто време. Тримата се смеехме и играехме „Чуутс“ и „Ледърс“ и смучехме „Туийнкис“. Оставахме до късно, гледайки филми за Дракула, „Тъмните сенки“ с небезизвестния Барнабас Колинс и „Батман“ на черно-белия телевизор, който бяхме взели след като си бяхме открили банкова сметка. Чувствах се защитена под одеялото на непрогледния мрак, слушайки растящия стомах на мама, който издаваше звуци, подобни на тези от оранжевите лава лампи. Представях си, че ще роди нещо по-мърдащо се от Плейдо.

Всичко се промени, когато тя роди пластелиненото нещо — само че не беше Плейдо. Тя роди Загубеняка! Как можа? Как можа да унищожи всичките нощи с Туийнки? Сега си ляга рано и съществото, което родителите ми наричаха „Били“, плачеше и вдигаше шум по цяла нощ. Изведнъж бях сама. Само Дракула — Дракула от телевизията — ми правеше компания, докато мама спеше, Загубенякът ридаеше, а татко сменяше миризливи пелени в тъмнината.

И ако това не бе достатъчно зле, изведнъж те ме пратиха на място, което не беше моят апартамент, което нямаше триизмерните плакати на цветя по стените, а имаше скучни колажи с отпечатъци от детски ръце. Кой обзавежда тук? Чудех се. Беше пълно с момичета с надиплени рокли и момчета с панталони с ръб и идеално заресани коси като от Сиърс каталози. Мама и татко го наричаха „детска градина“.

— Ще ти бъдат приятели, — увери ме мама, когато се притиснах към нея. Тя ми помаха за довиждане и ми изпрати въздушни целувки, докато стоях сама до внушителната госпожа Пийвиш, която беше толкова сама, колкото може да бъде човек. Гледах как мама се отдалечава със Загубеняка, носейки го, обратно към мястото, което беше изпълнено със светещите в мрака плакати, филми с чудовища и Туийнкис.

Някак преживях деня. Изрязвайки и залепяйки черна хартия върху черна хартия, рисувайки с пръсти черни устни на Барби и разказвайки призрачни истории на асистентката, докато децата тичаха наоколо, сякаш всички бяха братовчеди на пикник на американски семейства. Дори бях щастлива да видя Загубеняка, когато мама най-накрая дойде да ме вземе.

Комментарии к книге «Вампирски целувки», Эллен Шрайбер

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства