Известно време останаха мълчаливи. Смъртта на част от Кораба винаги се възприемаше сериозно. Кораба беше общност на сътрудници, състоеше се изцяло от Екипажа. Загубата на негов член винаги беше сериозен удар за останалите.
Положението сега обаче беше особено сериозно. Току-що бяха доставили товар в един порт на няколко хиляди светлинни години от центъра на Галактиката. Нямаха никаква представа къде се намират.
Окото пропълзя по една Стена и пусна навън зрителен орган. Елементите й го пропуснаха и веднага се затвориха около него. Органът се отдалечи от кораба достатъчно, за да огледа цялата звездна сфера. Гледката бе предадена на Говорещия, който я препрати към Мислещия.
Мислещия беше в ъгъла на едно от помещенията и представляваше голям безформен куп пихтиеста протоплазма. В него се съхраняваха спомените на всички пътували в космоса предци. Мислещия разгледа получената картина, веднага я сравни с другите, които се пазеха в клетките му, и каза:
— В обсега няма планети на галактиката.
Говорещия автоматично преведе на останалите. От това се бяха опасявали.
Окото, с помощта на Мислещия, изчисли, че са се отклонили от курса си с неколкостотин светлинни години и че се намират някъде в периферията на галактиката.
Всички знаеха какво означава това. Без Тласкача, чиято задача бе да придаде на Кораба скорост, няколко пъти по-голяма от тази на светлината, никога нямаше да се приберат у дома. Пътуването назад без Тласкача щеше да трае по-дълго, отколкото щяха да живеят.
— Какво предлагаш? — попита Говорещия.
За схематично разсъждаващия Мислещ този въпрос беше твърде неясен.
— Какво е най-доброто, което можем да предприемем — уточни Говорещия, — за да се върнем на някоя от галактическите планети?
Мислещия прецени всички възможности, съхранени в клетките му, за няколко минути. Междувременно Лекуващия бе поправил Стените и поиска да получи някаква храна.
— След малко всички ще се храним — отговори Говорещия и нишките му се раздвижиха нервно. Макар че от целия екипаж само Хранещия беше по-млад от него, цялата отговорност носеше преди всичко той. Намираха се в извънредно положение — трябваше да координира информацията и да насочва действията.
Комментарии к книге «Специалист», Германов
Всего 0 комментариев