Du sublime au ridicule iln’y a qu’un pas.
NapoleonМойше Мордохай e истински син на нацията, която се гродее с имената и делата на Спиноза, Хайне, Маркса, Менделсона и цял сонм знаменитости. Мойше Мордохай днес съставлява част от армията на Българското княжество: той е войник в гарнизона на столицата. Наред с добродетелите, които отличават неговата нация, той, като верен тип на нацията, никога не е могъл да се похвали с повече кураж, отколкото се приписва обикновено на неговите братя по вяра. Още от детинство, един необясним, безпричинен страх се е загнездил в сърцето на Мойше и денем-нощем всякой внезапен звук е правил да се свива туй клето сърце: завие ли буря в комина, завие ли псе срещу месечина, за-киска ли кукумявка върху запустяла стряха или камбана гръмне зад гърба му — Мойше трепне като застреляна птичка и плахо, плахо вперя очи към посоката на страшните звукове, а сърцето му трепти, трепти, ще се пръсне… А внезапен пожар да избухне, а нощем пушка да гръмне, а в тъмнината някой да извика изотзад „дръжте го!“ — о, недейте, ради бога, клетото сърце на Мойше би настинало моментално… А това е жестоко, защото и без туй сърцето на Мойше е толкова пъти трепвало от страх, щото ако на всяко трепване благодарното отечество би го възнаграждавало с по един лев, то името на Мойше Мордохай би се споменавало наред с името на Ротшилда…
Комментарии к книге «Нещо шумолеше, ама какво беше!… (Фантазия)», Алеко Константинов
Всего 0 комментариев