«ВИС»

На дъщеря ми Жаклин, с надежда да ме разбере, когато порасне…

Данчо Рибката трепереше като лист. Беше укрил пари от голяма кражба, а неговият бос Каро научи за това веднага. Изкара го късно през нощта извън града. Заключи го в предварително подготвена за целта крадена кола. След което я поля с бензин и я запали. Ужасеният Данчо разби задното стъкло почти в последния момент, преди да го задуши дима от пламъците. Успя да се измъкне от колата и първото което видя бе заливащият се от смях Каро.

— Прости ми! Никога повече няма да те крада!

— Аз не прощавам, боклук? Искам вярност — срита го Каро. После му прибра паспорта, както правеше със своите хора. Така ги връзваше към себе си. Без документи никой не можеше да напусне страната.

— Утре искам да разкажеш на всички какво се е случило! — нареди му Каро. — Няма да допусна нито един тарикат да бяга от стадото.

— Ще кажа — обеща Данчо.

Ефектът бе поразителен. От този момент крадците и измамниците не смееха да скрият дори стотинка от Каро. Борците завиждаха на безскрупулността му. Те можеха да бият, но все още не бяха станали такива зверове. Каро за първи път им показваше какво значи да си завършен престъпник.

Митака наблюдаваше цялата сцена отстрани. Той можеше да скърши врата както на единия, така и на другия. Изглеждаше доста слаб, дори флегматичен, но природата го бе надарила щедро с невероятен рефлекс и инстинкт на убиец. Попадна в спортното училище съвсем случайно и много бързо стигна до борец в националния отбор. Излизаше на тепиха напълно спокоен. Макар и привидно вял по време на схватка, Митака ползваше прословутата хватка на световният шампион по борба Еньо Вълчев „вълчи капан“, за да приключи колкото може по-бързо срещата.

Още през първата година в интерната наплаши всичките си колеги. Смятаха го за самороден талант. Не беше от най-старателните — кръшкаше от тренировки, пушеше, не спазваше режим. Но го търпяха, защото природните му дадености го правеха сигурен шампион. Държеше се безобразно. За учене пък дума не можеше да става. В края на срока треньорите настояваха да му пишат тройки, за да премине по-нагоре. Ходатайствата за него бяха толкова много и чести, че дори директорът на училищния съвет предупреди всички даскали да не му обръщат внимание, а просто да му позволят да завърши. По-сериозните проблеми идваха от побоищата, които предизвикваше в спортната зала.