Атанаска чу думите с неудобство, после въздъхна: „Зная, че името ми значи «Не на смъртта». Но само Бог знае кой до кога ще живее“ — поиска да прекъсне разговора, насочен към нея, но жената от дома не поиска да спре: „Ти си почти дете и бъдещето е пред теб. Защо не продължиш тази есен образованието си в Университета? Там също ще бъдеш полезна на близките си…“
Насето вдигна раничката на раменете си и поиска да тръгне: „Не виждам смисъл да изучавам историята на света, а да нямам отговор за днешния ден, за утре…“ Възрастната сега поклати глава: „Младите са непокорни, затова не виждат пътя си. Имам дъщеря като теб, която не иска да се омъжи, за да не е зависима от съпруга си. Ти имаш ли някое добро момче, за което да се омъжиш?“ Насето пожела да отговори честно на въпроса: „Засега намирам смисъл само в това да шия дрехи на мои близки, да посещавам църквата, да нося храна на по-болни от мен, да се разхождам в горите…“ „Че на теб какво ти е?“ — жената се взря в лицето на момичето, ала там нямаше видими белези на страдание. „Левкемия“ — отвърна с една дума Насето. „Това не е вярно!“ — съратничката силно стисна раменете и повдигна раничката като че ли искаше да я снеме. „Вярно е. Бях една година в болницата, преминах и химиотерапия. Знам всичко за рак на кръвта. Боря се за всеки ден!…“ Малката се опита да снеме ръката на жената, без да я огорчи, затова каза: „Вече съм сигурна, че съм необходима на хората, които не могат да излизат от домовете си. Само това ме прави силна в битката с мисленето, дава ми отговор на въпроса защо сме родени…“ — отново намести добре раничката с храната за хората от далечните квартали на София и излезе. След нея остана великолепна мелодия за арфа — беше включила джобния транзистор, преди да натисне бутончето за слушалките.
Информация за текста© Мариана Тинчева-Еклесия
Източник: http://bezmonitor.info/
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10442]
Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00
Комментарии к книге «Мелодия за арфа», Мариана Тинчева-Еклесия
Всего 0 комментариев