«Te Deum, 1 януари 1852 г.»

Да служиш, отче, в храма, когато вън гърмят,                                е дързост нечестива.Приклекнала зад тебе, мълчи самата смърт                                и хитро се присмива.И ангелите тръпнат от тоя сън зловещ —                                не в ада ли сега са! —пред тях един епископ да пали свойта свещ                                с фитила на фугаса.Твой блян е нова митра, сенатът — също блян,                                и как ще те помажат.Но как ще благославяш, когато е облян                                все още в кръв паважът.На Геслер вечна слава! Да гине Вилхелм Тел!                                Ври, орган на възторга!Архиепископ, който за нов олтар е взел                                порутената морга.Щом кажеш: „Тебе хвалим, о, Господи пресвят,                                сред войнствата небесни!“ —в мъглата на тамяна те лъхва остра смрад                                от рововете пресни.И ден, и нощ гърмяха, разстрелваха наред —                                мъже, жени, дечица!И не орелът вече, над храма е въззет                                картал — злокобна птица.Не спирай, благославяй убиеца убог;                                а вие, жертви, спете!Престъпници и траур! Но Бог — самият Бог! —                                презря те и прокле те!Осъдените плават, ще спрат — ужасен дял! —                                в Алжир или Кайена.А Бонапарт в Париж е, но кой не е видял                                и в Африка хиена.Работници, орачи, в каторга ще се мре,                                на кой не му е ясно!Но ти, архиепископ Сибур, се взри добре                                наляво и надясно:продал душата своя, Христа ще продадеш,                                че в твойта свита хитраПредателство е дякон, протойерей — Грабеж,                                подлецо, кривнал митра.Убийството до тебе пак „Огън бий!“ крещи                                и гледа най-невинно!И дяволът потира държи и знаеш ти,                                че там пламти не вино. Информация за текста

© 2002 Кирил Кадийски, превод от френски

Victor Hugo

Te Deum du ler Janvier 1852, 1851

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2005–2010

Издание:

Виктор Юго. 21 стихотворения

Подбор, съставителство и превод от френски: Кирил Кадийски, 2002

Издателство „Нов Златорог“, 2002

ISBN: 9544921776

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14964]