«Пеперудата»

4251

Описание

Най-голямата приключенска история на века. Книга, пълна със страдание, опасности и жажда за живот. Невероятна епопея на един мъж, отхвърлил жестокостта на обществото, което в стремежа си да се предпази от престъпността, понякога осъжда и невинен човек…



5 страница из 543
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Когато се наклони над мен, за да изрази по-добре превъзходството си, обвинителят сякаш изрече: „Много се лъжеш, ако си мислиш, че ще успееш да ми се измъкнеш, малък фукльо. Ръцете ми не приличат на клещи, но в сърцето си крия нокти, с които ще те разкъсам на парчета. Всички адвокати се боят от мен, а в магистратурата ме уважават като опасен прокурор, защото никога не оставям плячката да ми се измъкне. Не ми трябва да знам дали си виновен, или не, моята задача е просто да използвам това, което имам срещу теб — разгулния ти живот в Монмартър, скалъпените от полицията свидетелски показания, изявленията на самите полицаи. С всички тези гадни дрънканици, събрани от следователя, аз ще успея да те обрисувам толкова отблъскващо, че заседателите ще те изтрият от лицето на обществото.“

Не знам дали сънувах или действително го чух да говори — толкова бях потресен от този „човекоядец“: „Не се бунтувай, обвиняеми, и най-вече не се опитвай да се защитаваш — аз ще те натикам в блатото. Надявам се, че не разчиташ на заседателите. Не си прави илюзии. Тези дванадесет души не знаят нищо за големия живот. Погледни ги как са се наредили пред теб. Добре виждаш — дванадесет нещастници, домъкнати в Париж от някоя задънена провинция. Дребни буржоа, пенсионери, търговци. Няма нужда да ти обяснявам. Нали не си въобразяваш, че те разбират твоята младост или живота ти в Монмартър? За тях Пигал и Плас Бланш са самият пъкъл, а онези, които водят нощен живот, са врагове на обществото. Всичките ужасно се гордеят, че са съдебни заседатели в Палатата край Сена. И отгоре на всичко, повярвай ми, страдат от съзнанието за собствената си ограниченост.“

„А ти пристигаш — млад и хубав. Нима и за момент си очаквал, че ще се поколебая да те представя като среднощен монмартърски Дон Жуан? От самото начало ще направя от тези заседатели твои врагове. Пък и прекалено добре си се докарал. Можеше да се облечеш по-скромно — тук ти е голямата тактическа грешка. Не виждаш ли, че ти завиждат на костюма? Те си купуват дрехи от сергиите и никога, дори на сън не са се виждали в костюм, ушит по поръчка.“

Беше станало десет часът и процесът трябваше да започне. Имах срещу себе си шестима съдии, между които един нападателен прокурор, готов да използва цялата си хитрост, интелигентност и сила, за да убеди онези дванадесет чичковци, първо, че съм виновен и, второ, че само каторгата или гилотината са подходящи присъди.

Комментарии к книге «Пеперудата», Анри Шаррьер

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства