«Пиратът принц»

1375

Описание

Според законите на Османската империя всеки възкачващ се на трона нов султан е длъжен да избие братята си, за да няма живи претенденти за трона. Затова принц Тарик, вторият син на починалия султан Мурад, е принуден да избяга и да стане пиратски главатар. Един ден неговите шпиони му донасят, че корабът „Осман“ ще вземе от Алжир безценно съкровище. Но когато пленяват кораба, се оказва, че съкровището е необичайно — младата англичанка Уилоу Фоксбърн, жена със златни коси, изумрудени очи, копринена кожа и бузи с цвета на праскова. Купена за баснословна сума, тя трябва да стане перлата в султанския харем. В този момент Тарик разбира, че съдбата му е поднесла неочакван подарък — да се възползва от страстта на брат си Ибрахим за своите цели. Но сам пада в капана на прекрасната Уилоу…



4 страница из 225
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Разбирайки, че няма друг избор, освен да бяга, Тарик последва верните си стражи до пристанището. Корабът му „Султан хатун“ трябваше да отплава с полунощния прилив. Тарик нямаше представа дали е вече полунощ, затова се замоли дано корабът още да не е отплавал. Без „Султан хатун“ той и неговите хора никога повече нямаше да видят светлината на деня.

Когато стигнаха до пристанището, Тарик нададе радостен вик. „Султан хатун“ още беше закотвен там, макар че се готвеше трескаво за предстоящото отплаване. Принцът се затича към дългия каменен кей точно когато вдигаха дъската. Завика, докато на борда не го чуха. Заповяда да спуснат дъската. Нищо не се случи, докато капитанът не се появи на перилата.

— Кой е? — запита той гръмогласно.

— Принц Тарик. Спуснете дъската. Ние с хората ми трябва да се качим на борда. И побързайте. Еничарите на брат ми не са далече.

Дъската беше спусната незабавно; Тарик и хората му се качиха на борда.

— Издърпайте дъската! Бързо — заповяда Тарик. Котвата беше вдигната и платната се изпълниха с вятър, когато еничарите нахлуха на кея. Тарик пое кормилото, отдели кораба от вълнолома и го насочи към Мраморно море. Отвъд Босфора и Егейско море го очакваше нов живот.

(обратно)1

След две години — някъде в Средиземно море

Балансирайки срещу движението на кораба, принц Тарик стоеше на мостика на фрегатата си, преименувана на „Отмъщение“ след бягството му от Истанбул. Взираше се в безкрайното синьо море, което се простираше пред него. Мустафа, дясната му ръка и първи помощник, стоеше до него.

Времето беше прекрасно, свеж ветрец пълнеше платната и „Отмъщение“ се носеше леко над водата. Фрегатата имаше две палуби и беше добре екипирана с четиридесет оръдия, използвани както трябва.

Корабът се носеше високо над водната повърхност, търсейки плячка и богатства, с които да напълни трюмовете си. Турските кораби особено много трябваше да се страхуват от Братството на пиратите, възглавявано от Тарик.

Макар че бе избягал от Истанбул, спасявайки се от сигурна смърт, той бе успял да влезе и да излезе няколко пъти от града в последните две години и да се свърже с верни приятели. Беше рискувал живота си неведнъж, за да се осведомява за здравето на майка си и да научи какво е намислил Ибрахим, но беше използвал и промъкванията си в Истанбул, за да изкара близките на своите хора от града и да ги отведе в своята крепост на остров Липси, на четиридесет мили от южния бряг на Турция.

Комментарии к книге «Пиратът принц», Конни Мейсон

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства