— Може би „Осман“ не е отплавал от Алжир — предположи Мустафа. — Не сме виждали никакви кораби, откакто научихме, че той ще превозва до Истанбул някакво голямо съкровище. Може би сведенията ти са били неверни.
— Не — възрази Тарик. — Кемал никога не е давал грешни сведения на братовчед си. Корабът ще следва същия курс като всичките кораби на Ибрахим, които тръгват от Алжир. Ще го намерим и ще отмъкнем съкровището на Ибрахим. — Разсече въздуха с юмрук, за да подчертае думите си. — Кълна се в Аллах, Ибрахим няма да го получи!
Ноздрите му се разшириха. Изглеждаше като демон. Гъстата му черна коса, разбъркана от влажния морски въздух, падаше на челото му. Ясно очертаната му челюст беше здрава и потъмняла от наболата брада, всички видими мускули по лицето и врата му се бяха изопнали. Стройното му младо
тяло с дълги крака и широки рамене бе заякнало от тежкия труд. Нищо у принц Тарик не изглеждаше меко или нежно.
Не беше същият като преди две години. Убийството на братята му го беше превърнало в отмъстителен човек с тъмни тайни, мъж, поел мисията да въздаде възмездие за тези ужасни убийства. Мъж който не искаше да знае какво е покой, докато неговите невинни братя не бъдеха отмъстени и докато Ибрахим не си получеше заслуженото.
— Хасан каза, че съкровището, което Ибрахим очаква, е извънредно ценно — изрече замислено Мустафа.
Тарик кимна.
— Надявам се да е толкова ценно, че загубата му да разтрепери царствения ми брат. За нещастие, Хасан не можа да ми каже нищо повече за това съкровище, защото Кемал нему бе разказвал много. Трябваше да напусна града, преди да получа подробни сведения от Кемал; навсякъде гъмжеше от еничари. Според Хасан Ибрахим знаел, че съм влязъл тайно в града, и че искал да сложи край на това. — Изсмя се горчиво, в гласа му се долавяше нескрита омраза. — Той се страхува от мене и е напълно прав.
— Хората нямат търпение за една добра битка, принце — каза Мустафа, махвайки към пъстрия екипаж от пирати, които бяха последвали Тарик от Истанбул и се бяха влели в братството.
— И аз — отвърна Тарик. — Ще се бием, за да оцелеем, за да откраднем богатствата на Ибрахим и да защитаваме близките си.
— Те на драго сърце биха дали живота си за тебе, принце. Ти докара жените и семействата им в Липси и им създаде безопасно пристанище.
— Последваха ме в изгнанието, когато всичко изглеждаше изгубено — отговори Тарик. — Това беше най-малкото, което можех да направя.
Комментарии к книге «Пиратът принц», Конни Мейсон
Всего 0 комментариев