Тарик още подканваше стражите си да бягат, когато Мустафа вдигна ятагана си и стовари дръжката му по главата на своя принц. Подхвана го, преди да се свлече на пода, и го вдигна на мощните си рамене.
— Побързай — подкани го Салиха султан. — Вземи сина ми и онези, които искат да се присъединят към него в изгнанието, и бягайте на кораба му. Вярвам, че ще го опазиш, Мустафа.
— Да, господарке. Не се страхувай, ще опазя живота на принц Тарик.
Всички стражи на принца се съгласиха да го придружат, където и да ги отведе, дори на край света. Силно чукане разтърси вратата.
— Тук са, Мустафа — изшептя Салиха султан. — Братовчедът на Кемал, Хасан, има дюкян за килими на пазара. Кажи на Тарик да се обади на Хасан, когато може. Той ще предаде вестта на Кемал и Кемал ще ми каже.
Изхлипа, отдръпна се и изчезна зад тайната врата, затваряйки я след себе си.
— Заключете и препречете вратата — нареди Мустафа, излизайки на балкона, за да скочи на съседния покрив, преметнал изпадналия в безсъзнание Тарик през широкото си рамо, — и донесете калъфката от възглавницата.
Един от стражите грабна калъфката, натъпкана със скъпоценности, докато другият запречваше вратата; след това стражите тръгнаха по покривите след Мустафа.
Прескачайки от покрив на покрив, Мустафа и стражите стигнаха до високата стена, обграждаща сарая. Един по един се спуснаха по керемидения покрив, надвиснал над стената, и скочиха на земята, намираща се на няколко стъпки под него. Мустафа предаде Тарик на един от стражите, стъпили вече на земята, после сам скочи и пак метна принца на рамо. Еничарите не бяха далече; виковете им караха хората на Тарик едва ли не да летят, докато тичаха към спасителната си цел — пристанището.
Мустафа ги водеше уверено през града и в лабиринта от сокаци, пресичащи пазара. Но още не бяха в безопасност. Ако можеше да се съди по шума от преобръщани сергии, високите викове и тропота на тичащи стъпки, цялата турска армия ги следваше плътно по петите. Докато Тарик беше жив, щеше да представлява заплаха за султана. Само смъртта му вършеше работа на Ибрахим.
Докато тичаха през спящия град, Тарик се свести.
— Пусни ме! — изрева той.
Мустафа го остави да стъпи на земята.
— Опазих ти живота, господарю. Трябва да побързаме; еничарите не са далече.
Комментарии к книге «Пиратът принц», Конни Мейсон
Всего 0 комментариев