Женевиев вече спеше, самият той беше останал малко по-дълго на трапезата, след като с облекчение бе установил, че с краля не се е случило нищо лошо.
Изведнъж чу лек шум и светкавично се обърна. Неясна фигура се плъзна като привидение към него и той я сграбчи за китката.
— Уоруик! — произнесе укорно женски глас и мъжът се взря изненадано в красивото, но разкривено от гняв лице на лейди Ан Фентън. Пусна я веднага и се облегна назад в стола си.
— Какво правиш тук Ан? Нима вече загуби интерес към краля?
Устните й се нацупиха в прелестна гримаса. Тя коленичи грациозно пред обутите му в ботуши крака и му позволи да надникне дълбоко в деколтето й.
— Нали знаеш, че ти си и си оставаш първата ми любов.
— Наистина ли? — ухили се той. — А мъжът ти?
— О, той не се интересува от светския живот.
— И аз щях да се чувствам зле, ако съпругата мм се домогваше до благоволението на краля. Бедният Джофри!
Жената стана нетърпеливо, забелязала, че прелестите й не постигат нужното въздействие, и се заразхожда като тигрица в клетка.
— При последната ни среща никак не те беше грижа за съпруга ми.
— Сега съм женен за Женевиев.
— Женевиев! — изсъска разярено тя. — Сладката, невинна, прекрасна Женевиев! Предупреждавах те да не се жениш за нея! — Смехът й прозвуча горчиво. — Всички казват, че треперела от страх, когато трябвало да застане с теб пред брачния олтар. Забележителният, твърд като скала, закален в безброй битки воин — един демон, който подлудява от възбуда повечето жени, но не и наивната Женевиев. Глупак си ти! Жена ти се бои от теб и от духовете, които обитават дома ти — от призрака на баба ти и на кого ли още не. Такъв властен съпруг, а на всичкото отгоре и семейно проклятие…
— Млъкни, Ан! — прекъсна я мъжът и в тихия му глас прозвуча недвусмислена заплаха. Той се изправи и пристъпи бавно към нея. — Съгласен съм с теб, макар и само в някои отношения. Жена ми наистина е сладка и мека, освен това познава фамилните легенди. Но нощем, в брачното легло, не й се налага да се брани от някакъв демоничен дивак, смея да те уверя в това. Ако си искала да събудиш звяра в мен, моя похотлива лейди, може и да си успяла. Но всичко това свърши, разбери. От два месеца Женевиев очаква дете и аз никога не бих й причинил болка. Напротив, бих дал живота си, за да я защитя.
— Ти не я обичаш. Ожени се за нея само за да изпълниш обещанието си. А аз…
Комментарии к книге «Ондин», Пенева
Всего 0 комментариев