— Спокойно, добричкият ми, спокойно — пошепна ездачът. Конят беше загърнат в покривало със синьо-златните инициали на лордовете Чатьм. Личният герб на Уоруик беше „горският звяр“, митическо същество, нещо средно между лъв и дракон. Гербът беше изобразен и на щита, а облеклото на рицаря беше в същите цветове като покривалото на коня. Под ризницата Уоруик носеше панталон от златна тъкан, подгизналата от пот риза грееше в кралскосиньо.
По дяволите, колко още трябваше да търпи, докато започне турнирът? Най-после Чарлз вдигна ръка, прозвуча сигналът на тромпетите. Турнирмайсторът стана и обясни причините за враждата между графа на Норт Ламбрия и виконта на Бедфорд Плейс. После покани противниците да застанат пред кралската ложа. Уоруик и Хардгрейв скочиха от конете, коленичиха пред Чарлз и издигнаха гласове:
— За Бога и за нашия владетел!
Зададоха им въпрос дали са съгласни спорът им да бъде решен на полето на честта. Турнирмайсторът отново подчерта, че битката няма да бъде на живот и смърт. Уоруик погледна към краля, който се усмихваше многозначително, вдигна рамене и смъкна наличника на шлема си.
Преди да започне турнирът, на арената излязоха няколко акробати. Уоруик се метна на седлото и препусна към красивата руса дама, която седеше на първата редица. Усмихна й се окуражително, тя скочи от пейката и му подаде шала, който беше свалила от главата си. Избухнаха ръкопляскания. Уоруик се поклони и се върна на мястото си. Публиката ценеше високо факта, че рицарят ще носи цветовете на своята дама.
Джейк, паж на Уоруик, когато го изискваха обстоятелствата, иначе камериер и кочияш, изтича при господаря си и му подаде копието.
— Всемогъщият е на ваша страна, милорд.
— Да се надяваме, че няма да иска твърде висока цена за милостта си — ухили се Уоруик. Джейк направи една от обичайните си гримаси и се отдалечи.
Застанал пред кралската ложа, турнирмайсторът размаха флага с цветовете на Стюарт и го сведе към земята. Уоруик вдигна копието си и пусна коня в галоп. Лицата и цветовете наоколо изчезнаха пред очите му, крясъците на зрителите се сляха с воя на вятъра. Остана единствено противникът. Само след миг…
Копието се заби с все сила в щита на Хардгрейв, чу се оглушителен трясък. Остра болка прониза ръката на Уоруик, от китката чак до рамото. Той се олюля, но напрегна цялата си воля и многогодишният опит, както и силните крака, му помогнаха да се задържи на седлото. Болката замъгли погледа му.
Комментарии к книге «Ондин», Пенева
Всего 0 комментариев