«Ондин»

1761

Описание

Когато лорд Чатъм спасява от поругание прелестната Ондин, пред него има само един начин да запази рицарската си чест — да поиска ръката й. Благодарната Ондин изпълнява желанието на своя спасител, но не може да си наложи да сподели леглото му. Ледът се разтопява едва когато, попада в двора на Чарлз II младата жена се оказва въвлечена в интриги, ревност и предателство…



6 страница из 199
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

— Моля те, Ан, иди да изпробваш изкуството си на прелъстителка пред Чарлз и ме остави на мира! Женевиев е и ще си остане моя жена. Тя носи под сърцето си наследника ми. Освен това тази вечер съм твърде уморен, за да я мамя. Върви си най-после, чуваш ли!

Вбесена, жената забърза към вратата, но на прага се обърна още веднъж и разтърси гъстата си черна коса.

— Значи тя носи под сърцето си наследника ти, Уоруик? И вероятно се съмнява, че ще преживее раждането.

Мъжът я последва, сграбчи я за раменете и я разтърси с все сила.

— За Бога, Ан, не обичам да посягам на жена, но не смей да ме предизвикваш!

— О, Уоруик! — изхълца дамата и се облегна на гърдите му. — Аз те обичам, имам нужда от теб! И мога да те направя щастлив, докато тя никога няма да успее!

— Стига, Ан! — Гласът му прозвуча по-меко, защото знаеше какво означава за нея, въпреки многото й любовници. — Никога няма да причиня мъка на жена си, не разбираш ли! Аз обичам доброто й сърце.

Разгневена, лейди Фентън се изтръгна от ръцете му.

— Един ден ще се върнеш при мен, Уоруик Чатьм! Кълна се в това! Още по Коледа ще потърсиш страстта в обятията ми!

Тя изскочи навън с шумящи поли, мъжът въздъхна облекчено п прекоси бавно стаята, за да седне отново в стола пред камината.

Само след няколко крачки обаче спря и изгледа втренчено вратата към спалнята. На прага стоеше Женевиев, лека и въздушна в сиянието на пламъците. Светлата й коса се стелеше на меки вълни по крехките рамене. Треперещите й пръсти бяха вкопчени в дървената рамка.

— Всичко ли чу? — попита потиснато Уоруик.

Тя кимна и се усмихна.

— Преди малко имах кошмар и се надявах… — Изречението остана недовършено. Тя се втурна към мъжа си, обви изящните си ръце около врата му и се сгуши като дете на гърдите му. — Благодаря ти… Аз се страхувах, че съм те разочаровала, а ти ми остана верен дори тук, в кралския двор. Това ме изпълва е истинска гордост.

Уоруик помилва нежно копринената й коса, вдигна я и я отнесе пред камината. Седна в грамадното кресло и я настани в скута си.

— Ти не си ме разочаровала, мила моя.

Комментарии к книге «Ондин», Пенева

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства