— Моля те, Ан, иди да изпробваш изкуството си на прелъстителка пред Чарлз и ме остави на мира! Женевиев е и ще си остане моя жена. Тя носи под сърцето си наследника ми. Освен това тази вечер съм твърде уморен, за да я мамя. Върви си най-после, чуваш ли!
Вбесена, жената забърза към вратата, но на прага се обърна още веднъж и разтърси гъстата си черна коса.
— Значи тя носи под сърцето си наследника ти, Уоруик? И вероятно се съмнява, че ще преживее раждането.
Мъжът я последва, сграбчи я за раменете и я разтърси с все сила.
— За Бога, Ан, не обичам да посягам на жена, но не смей да ме предизвикваш!
— О, Уоруик! — изхълца дамата и се облегна на гърдите му. — Аз те обичам, имам нужда от теб! И мога да те направя щастлив, докато тя никога няма да успее!
— Стига, Ан! — Гласът му прозвуча по-меко, защото знаеше какво означава за нея, въпреки многото й любовници. — Никога няма да причиня мъка на жена си, не разбираш ли! Аз обичам доброто й сърце.
Разгневена, лейди Фентън се изтръгна от ръцете му.
— Един ден ще се върнеш при мен, Уоруик Чатьм! Кълна се в това! Още по Коледа ще потърсиш страстта в обятията ми!
Тя изскочи навън с шумящи поли, мъжът въздъхна облекчено п прекоси бавно стаята, за да седне отново в стола пред камината.
Само след няколко крачки обаче спря и изгледа втренчено вратата към спалнята. На прага стоеше Женевиев, лека и въздушна в сиянието на пламъците. Светлата й коса се стелеше на меки вълни по крехките рамене. Треперещите й пръсти бяха вкопчени в дървената рамка.
— Всичко ли чу? — попита потиснато Уоруик.
Тя кимна и се усмихна.
— Преди малко имах кошмар и се надявах… — Изречението остана недовършено. Тя се втурна към мъжа си, обви изящните си ръце около врата му и се сгуши като дете на гърдите му. — Благодаря ти… Аз се страхувах, че съм те разочаровала, а ти ми остана верен дори тук, в кралския двор. Това ме изпълва е истинска гордост.
Уоруик помилва нежно копринената й коса, вдигна я и я отнесе пред камината. Седна в грамадното кресло и я настани в скута си.
— Ти не си ме разочаровала, мила моя.
Комментарии к книге «Ондин», Пенева
Всего 0 комментариев