Едва когато се върна на изходната си позиция, той чу одобрителните викове на множеството и разбра, че е хвърлил Хардгрейв от коня. Обърна Дракон, грамадният боен жребец изцвили и се изправи на задните си крака. Господарят му захвърли счупеното копне и притичалият Джейк му подаде меча.
Рицарят препусна като светкавица към противника си, който стоеше в пясъка с вдигнат меч. Само на няколко крачки от Хардгрейв Уоруик скочи от седлото и прочете бесния гняв във воднистосините очи на виконта.
Този гняв означава поражение за него, каза си Уоруик и парира с лекота силния начален удар на виконта. Чу се звън на стомана.
— Един ден ще ви убия, Чатьм — изфуча Хардгрейв.
— До днес не съм имал причини да се боя от вас.
Двамата отскочиха назад, Хардгрейв нападна прибързано и Уоруик веднага се възползва от предимството си. Той избягна нападението, опря острието на меча си в оръжието на противника си и с лекота го изби от ръката му. Когато виконтът се втурна да го вдигне, Уоруик му подложи крак.
Хардгрейв загуби равновесие и се просна в цялата си дължина на земята. Уоруик направи крачка напред и опря острието на меча си в гърлото му.
— Браво! — извика кралят. Без да бърза, Уоруик прибра оръжието си в ножницата. Хардгрейв скочи и макар и неохотно, протегна ръка на противника си. Двамата се погледнаха с омраза, после се запътиха към краля и коленичиха.
— Добре свършено! — усмихна се владетелят. — Лорд Чатъм, оспорваната земя е ваша. А вие, лорд Хардгрейв, обещахте, че ще приемете без възражения решението ми. Довиждане, господа, ще видя и двама ви на банкета.
Уоруик стана, поклони се и изсвири през зъби, за да повика Дракон. Вместо да се върне в палатката си, той препусна към гората, за да намери малко хладина и спокойствие. Слезе от седлото на брега на едно поточе, свали шлема си и жадно се напи. После се освободи от ризницата, излегна се в тревата и се наслади на гъстата сянка. Славеите пееха, листата на дърветата тихо шумоляха. Толкова рядко му се случваше да преживее подобни мирни мигове. Очите му се затвориха и той заспа.
Не знаеше колко време е спал, когато изведнъж се изправи объркано. Някакъв шум от другата страна на потока го беше събудил. Той присви очи и се взря напрегнато във вечерния здрач, който бавно се спускаше над гората. До ушите му достигна гневен женски глас:
— Не! Никога! Убиец!
Комментарии к книге «Ондин», Пенева
Всего 0 комментариев