«Разказ за овена на етиопския негус Аце Бакафа»

Негусът Аце Бакафа имал питомен овен, който много обичал. Целия ден овенът пасял на воля и изяждал всичко, което можело да му послужи за храна, а нощта обикновено прекарвал в царската спалня. Аце Бакафа така обичал овена, че издал заповед, в която се казвало: „Ако не нахранят моя овен в някоя къща, където той влезе, аз, Аце Бакафа, ще накажа сурово стопаните.“

Разглезил се овенът и взел да лудува още повече; престанал да пасе чуждите ливади, но добил навик да изяжда и разваля онова, което било сложено пред вратите да съхне. И хората имали много ядове с него. Но ето веднъж съдбата го наказала. Влязъл той в къщата на един дабтара, а той рекъл на овена:

— Добре ми дошъл!

А после затворил вратата и го заклал. Дабтарата разрязал тялото му на части и го накачил в една странична стая.

Където и да прекарвал деня, овенът обикновено дохождал да нощува в царската спалня; а когато се изгубвал, казвали: „Търсете го навсякъде“. Но да се върнем към хитрия дабтара. Той направил пергамент от овнешката кожа, разрязал го на късове и написал на тях: „Аз убих царския овен. Аз го изядох. Той беше тлъст и много вкусен. Трябваше да го убия, защото в безобразното си немирство беше станал причина за много оплаквания от страна на бедняците.“

После дабтарата разхвърлил късовете пергамент на площада. Направил това така, че да не го видят хората.

В града приказвали, че царският любимец, овенът, се изгубил и го търсят навсякъде.

Двама или трима души видели късовете пергамент, вдигнали ги, прочели ги и ги занесли на негуса. Разсърдил се негусът, когато прочел онова, което било написано на пергамента! И рекъл:

— Проклятие върху главата на оня безочливец, който е убил овена и е разхвърлял пергамента на площада! Почакай, хитрецо, ние ще те заловим!

После заповядал на хората:

— Донесете злато на тънки парчета и го претеглете; а после го разхвърлете по главния път, още от дворцовия площад. Поставете вярна стража недалеч от това злато и нека тя следи и залови човека, който ще се наведе и вдигне златото.

Крадецът и разбойникът никога не спят, а предпазливо разпитват за всички слухове; така и този, който заклал овена, благодарение на своята голяма ловкост знаел, че златният капан бил поставен за него. И крадецът си рекъл: „Я почакай, ще намисля нещо!“