«Четиридесетте братя»

Живял някога един човек, който имал четиридесет синове. Веднъж по-големите братя отишли при баща си и казали:

— Намери ни, татко, четиридесет сестри за годеници.

— Стори, както те молят, татко — посъветвал го най-малкият син Малик-Мамед. — Ала когато тръгнете да търсите годеници, гледайте да не спирате за нощувка край град Палас.

— Стар съм вече — отговорил бащата — и ще ми бъде трудно да пътувам. Но какво няма да направи човек за такива юначаги!

И като оставил в къщи Малик-Мамед, потеглил с другите на път. Не се наложило да пътуват дълго. Скоро срещнали един просяк.

— Къде отиваш, бедни човече? — попитал старецът.

— Ох, не ме питай, пътниче! — отвърнал просякът. — Някога бях заможен стопанин, но за беля жена ми роди четиридесет дъщери, а няма с какво да ги храня. И ето ходя с торба и тояга, прося милостиня.

— Тъкмо ти ни трябваш, приятелю! — извикал зарадван бащата.

Отишъл със синовете си в дома на сиромаха, взел четиридесетте му дъщери и весел се запътил с тях към къщи.

Макар че бързали да се приберат с видело, нощта ги заварила на път и трябвало да спрат за нощувка близо до един голям град; пътя към него преграждала една река, която мътно лъщяла на новата месечина.

Сутринта пръв се събудил старецът и гледа: през нощта видели пред себе си не река, а огромния змей Ашдага, и този змей сега се увил на пръстени около бивака им; люспите му бляскали и се преливали на слънцето.

— Беда, деца мои! — заохкал бащата. — Ето ви го град Палас, от който Малик-Мамед ни заръчваше да се пазим!

Така изминал ден, изминал и втори, а надвечер на третия ден, когато всички изнемогвали от глад и жажда старецът рекъл на змея Ашдага:

— Хей, проклетнико, или ни изяж, или ни пусни! Смили се над нас.

— Изпрати ми най-малкия си син и ще ви пусна всичките живи и здрави — отговорил змеят.

Нямало какво да се прави — старецът проводил един от синовете си за Малик-Мамед.

Той стигнал в къщи и заплакал:

— Братче, случи се нещастие! Нощувахме там, където ти не ни даваше. А сега змеят Ашдага ни плени и не иска да ни пусне, докато ти не се явиш при него.

— Нищо, бате, да вървим!

Малик-Мамед оседлал коня си и забързал на помощ.

— Какво искаш от мен, змейо? — попитал Малик-Мамед, когато Ашдага привдигнал края на опашката си и пуснал от плен баща му, всичките му братя и девойките.