«Хубавицата Езензулхар»

В една късна вечер три сестри влачели козина. Приказвали си за това, за онова и най-голямата рекла:

— Ако шахът ме вземе за жена, от едно кълбо вълна ще му изтъка толкова сукно, че да облече цялата си войска!

— Ако шахът вземе мен за жена — казала средната, — с една крина брашно ще наситя цялата му войска!

— А пък аз — казала най-малката — ще му родя син с бисерни зъби и дъщеря със златни къдрици…

А шахът в това време стоял под прозореца и слушал разговора им.

Той се оженил за най-малката и скоро след сватбата потеглил на война.

Времето минавало. Жената на шаха родила две близначета: син с бисерни зъби и дъщеря със златни къдрици. Но по-големите сестри намразили малката и тайно й отнели двете деца, а в люлката сложили кученце и котенце.

При шаха изпратили бързоходец със съобщение, че жена му родила кученце и котенце. А момчето с бисерните зъби и момичето със златните къдрици злите сестри заповядали да бъдат хвърлени в един дълбок дол с коприва. Слугата така и сторил.

Бързоходецът скоро се върнал от шаха със заповед: да удавят кученцето и котенцето в реката, а майката да изпъдят от двореца и да я облекат с магарешка кожа. Нека я носи като знак за позор.

Но момчето с бисерните зъби и момичето със златните къдрици не загинали сред копривата в дълбокия дол. Щом слугата си отишъл, при тях дотичала една златорога сърна. Дала им да сучат от млякото й и от този ден ги кърмила, докато пораснали.

А когато децата отраснали, сърната ги повела към най-гъстата гора. Малко ли вървели, много ли, но стигнали до един чудесен замък. В този замък нямало жива душа, макар че богатата му наредба подхождала за шахски дворец.

Заживели братът и сестрата в замъка.

Братът ходел в гората на лов, а сестрата шетала в къщи.

Веднъж девойката се къпала в ручея пред замъка и водата отнесла един неин златен косъм. А ручеят течал към града, където живеел шахът — бащата на момъка и девойката.

Златният косъм попаднал заедно с водата в стомната на една бедна вдовица. Вдовицата показала златния косъм на балдъзите на шаха, които били на почит в двореца. Като видели златния косъм, сестрите тозчас се досетили чий е той. Много обещали на вдовицата, много й дали веднага на ръка и казали: