«Защо борсукът и лисицата живеят в дупки»

Разказват, че някога животните нямали опашки. Само царят на животните — лъвът — имал опашка.

Лошо живеели животните без опашки. Зимно време горе-долу прекарвали, но през лятото къде да се дянат от мухите? Случвало се лете не едно животно до смърт да ухапят стършелите и говеждите мухи. До бога надавали вик зверовете, когато ги нападнели.

Стигнал слухът за тази обида до ушите на царя и той издал наредба всички животни да отидат при него, за да получат опашки.

Втурнали се царските глашатаи по всички краища да съобщят на животните царската наредба. Затръбили с тръби, задумкали с барабани. Никого не оставят да спи. Срещнали вълка — казали му. Видели вола, борсука и на тях съобщили. Обадили на лисицата, на белката, на заека, на лоса, на дивата свиня — на всички казали каквото трябва.

Останала само мечката. Дълго я дирили глашатаите, най-после я намерили сънена в бърлогата. Разбудили я, обяснили всичко и й поръчали по-скоро да отиде за опашка.

Но де се е чуло и видяло мечка да се разбърза? Захванала да си мърмори тихичко, запътила се полекичка — троп, троп — всичко наоколо разглежда. Гледа — пчелна дупка на липата.

„Пътят до нашия цар е много дълъг — помислила си тя — трябва малко да се подкрепя.“

Покатерила се мечката на липата, а дупката била пълна догоре с чудесен мед. Замърморила от радост, захванала да дере дупката, да гребе меда, лакомо да лапа. Наяла се хубавичко, погледнала се и що да види — цялата й шуба наплескана с мед!

„Как ще се явя — помислила си тя — в такава премяна пред царските очи?“

Отишла Мецана на речицата, изпрала си шубата и полегнала на припек. И като я напекло слънцето, додето се усети, сладко задрямала и захванала да хърка.

В туй време животните започнали да се събират при царя. Най-първо дотърчала Кума Лиса. Поогледала се и съзряла пред царския дворец купчина опашки: и дълги, и къси, и голи, и пухкави…

Поклонила се лисицата на царя и захванала да говори:

— Дълбоко уважаеми господин царю! Аз първа се отзовах на твоята наредба. Позволи ми да си избера такава опашка, каквато искам.

На царя било все едно каква опашка ще си избере лисицата. Преровила хитрата Лисана цялата купчина с опашки, избрала си най-хубавата — дълга и пухкава.