— Това си е убийство.
— Ти си убивала вампири. Наистина ли смяташ, че е убийство?
Беше мой ред да си поема дълбоко дъх. Преди няколко месеца бих казала с чисто сърце „не“. Но сега… сега просто не знаех.
— Вече не съм сигурна, господин Рубенс.
— Ако новият законопроект бъде приет, госпожице Блейк, вампирите ще получат право на глас! Това не те ли плаши?
— Да — съгласих се аз.
— Тогава ни помогни!
— Стига си обикалял около темата, Рубенс, просто ми кажи какво искаш.
— Много добре, тъй да бъде. Искаме да научим дневното убежище на Господаря вампир на града.
Просто го зяпах в течение на няколко секунди.
— Сериозно ли говориш?
— Абсолютно сериозно, госпожице Блейк.
Не успях да сдържа усмивката си:
— И какво те кара да мислиш, че знам къде си почива Господаря на града денем?
Ингър отговори наместо Рубенс:
— Е, стига де, госпожице Блейк. Ако ние можем да признаем открито, че приканваме към убийство, то вие можете да признаете, че познавате Господаря… — усмивката му беше извънредно мила.
— Кажете ми откъде сте получили тази информация и може би ще я потвърдя, а може и да я отрека.
Усмивката му се разшири съвсем малко:
— Сега кой обикаля около темата, а?
Прав беше.
— Ако кажа, че познавам Господаря, тогава какво?
— Дай ни мястото му за дневен отдих — отвърна Рубенс. Беше се навел напред — с нетърпелив, почти похотлив поглед в очите. Не останах поласкана. Не го разгарях аз. Възбуждаше го мисълта да наниже Господаря на кол.
— И откъде знаете, че Господаря е мъж!
— Имаше една статия в „Пост диспач“. Внимателно избягваха името, но тварта определено бе от мъжки пол — обясни Рубенс.
Запитах се как ли би му харесало на Жан-Клод да го наричат „твар“. По-добре никога да не разбера.
— Значи, давам ви адреса, отивате там и какво набучвате му кол в сърцето?
Рубенс кимна. Ингър се усмихна. Поклатих глава.
— Не, не мисля, че ще стане.
— Няма да ни помогнеш? — поинтересува се Рубенс.
— Не. Просто не знам дневното убежище — бях облекчена от възможността да кажа истината.
— Лъжеш, за да го защитиш — отвърна гостът ми. Лицето му бе започнало да потъмнява; на челото му се оформиха няколко дълбоки бръчки.
Комментарии к книге «Циркът на прокълнатите», Лорел Гамильтон
Всего 0 комментариев