«Циркът на прокълнатите»

1433


3 страница из 238
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

— Това си е убийство.

— Ти си убивала вампири. Наистина ли смяташ, че е убийство?

Беше мой ред да си поема дълбоко дъх. Преди няколко месеца бих казала с чисто сърце „не“. Но сега… сега просто не знаех.

— Вече не съм сигурна, господин Рубенс.

— Ако новият законопроект бъде приет, госпожице Блейк, вампирите ще получат право на глас! Това не те ли плаши?

— Да — съгласих се аз.

— Тогава ни помогни!

— Стига си обикалял около темата, Рубенс, просто ми кажи какво искаш.

— Много добре, тъй да бъде. Искаме да научим дневното убежище на Господаря вампир на града.

Просто го зяпах в течение на няколко секунди.

— Сериозно ли говориш?

— Абсолютно сериозно, госпожице Блейк.

Не успях да сдържа усмивката си:

— И какво те кара да мислиш, че знам къде си почива Господаря на града денем?

Ингър отговори наместо Рубенс:

— Е, стига де, госпожице Блейк. Ако ние можем да признаем открито, че приканваме към убийство, то вие можете да признаете, че познавате Господаря… — усмивката му беше извънредно мила.

— Кажете ми откъде сте получили тази информация и може би ще я потвърдя, а може и да я отрека.

Усмивката му се разшири съвсем малко:

— Сега кой обикаля около темата, а?

Прав беше.

— Ако кажа, че познавам Господаря, тогава какво?

— Дай ни мястото му за дневен отдих — отвърна Рубенс. Беше се навел напред — с нетърпелив, почти похотлив поглед в очите. Не останах поласкана. Не го разгарях аз. Възбуждаше го мисълта да наниже Господаря на кол.

— И откъде знаете, че Господаря е мъж!

— Имаше една статия в „Пост диспач“. Внимателно избягваха името, но тварта определено бе от мъжки пол — обясни Рубенс.

Запитах се как ли би му харесало на Жан-Клод да го наричат „твар“. По-добре никога да не разбера.

— Значи, давам ви адреса, отивате там и какво набучвате му кол в сърцето?

Рубенс кимна. Ингър се усмихна. Поклатих глава.

— Не, не мисля, че ще стане.

— Няма да ни помогнеш? — поинтересува се Рубенс.

— Не. Просто не знам дневното убежище — бях облекчена от възможността да кажа истината.

— Лъжеш, за да го защитиш — отвърна гостът ми. Лицето му бе започнало да потъмнява; на челото му се оформиха няколко дълбоки бръчки.

Комментарии к книге «Циркът на прокълнатите», Лорел Гамильтон

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства