«Циркът на прокълнатите»

1433


5 страница из 238
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

— Не ви мразим, госпожице Блейк.

Посочих с чашата за кафе към Рубенс:

— Вие може би не, но той — определено…

Дребосъкът само ме стрелна със злобен поглед. Поне не се опита да го отрича.

— Ако успеем да измислим нещо по-добро, дали ще може да поговорим отново? — попита Ингър.

Втренчих се в гневните малки очета на Рубенс.

— Ами да, защо пък не?

Ингър се изправи и ми подаде ръка:

— Благодаря ви, госпожице Блейк. Бяхте ни много полезна!

Дланта му обви моята. Беше едър човек, но не се опита да използва размерите си, за да ме накара да се чувствам дребна. Оцених го по достойнство.

— Следващият път, когато се видим, Анита Блейк, ще бъдеш по-склонна към сътрудничество! — заяви Рубенс.

— Това ми прозвуча като заплаха, Джери!

Той се усмихна извънредно неприятно:

— „Хората преди всичко“ вярват, че целта оправдава средствата, Анита.

Разтворих ярко пурпурното си сако. Отдолу носех презраменен кобур с пъхнат в него деветмилиметров браунинг „Хай-Пауър“. Тънкото черно коланче на пурпурната пола бе точно толкова здраво, че да прекарам ремъка на кобура през него. Бизнесдама-терористка.

— Когато се стигне до оцеляването, Джери, и аз вярвам в същото!

— Не сме споменавали за насилие — обади се Ингър.

— Не, но добрият чичко Джери си мисли за нещо такова. Просто искам той и останалите от малката ви групичка да вярват в сериозните ми намерения. Започнете да ми се пречкате и ще броим трупове.

— Ние сме много — изръмжа Рубенс, — а ти си самичка.

— Аха, но кой ще е първи в редичката? — попитах.

— Стига толкова, Джереми, госпожице Блейк. Не сме дошли тук да се заплашваме. Дойдохме да търсим помощ. Ще измислим по-добър план и ще се върнем да поговорим отново.

— Не води и него! — предупредих го.

— Разбира се — съгласи се Ингър. — Хайде, Джери! той отвори вратата. Откъм приемната нахлу лекото потракване на компютърна клавиатура. — Довиждане, госпожице Блейк!

— Довиждане, господин Ингър. Наистина ми беше неприятно!

Рубенс спря на прага и ми изсъска:

— Ти си обида пред лицето Господне!

— Исус обича и теб — отвърнах с усмивка.

Той трясна вратата зад гърба си. Детинско.

Комментарии к книге «Циркът на прокълнатите», Лорел Гамильтон

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства