«Децата на нашите деца»

1256

Описание

Ако посетителите не бяха толкова много, никой не би повярвал на странното им твърдение, че идват от бъдещето. Но те пристигат с милиони — постоянен поток от хора, бягащи в миналото от нашествие на кръвожадни извънземни: хора, за които сега светът носи отговорност, защото те са децата на нашите деца. Предполага се, че времевите тунели на бегълците — еднопосочните проходи, които ги водят до временно убежище на земята — са сигурни и защитени с модерни оръжия. Но когато извънземни чудовища пробиват защитата им, светът е изправен пред безразборна война и смърт.



6 страница из 135
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

— … известно досега — казваше коментаторът. — Само че, както се изрази един от присъстващите, тези хора излизат от дупка в пейзажа. По петима-шестима наведнъж. Като маршируваща армия, един след друг, в постоянен поток. Това става във Вирджиния, точно оттатък реката. Имаме подобни съобщения от Бостън, от района на Ню Йорк, Минеаполис, Чикаго, Денвър, Ню Орлиънс, Лос Анджелис. Не от самите градове, а точно до тях. А ето още едно съобщение — този път от Атланта.

Сериозният глас на коментатора потрепери и за миг издаде непрофесионално вълнение.

— Никой не знае кои са, откъде и как идват. Просто са тук и влизат в този свят като че ли е техен. Хиляди са и постоянно прииждат още. Може да се нарече нашествие, но не се държат войнствено. Идват с голи ръце. Те са кротки и миролюбиви. Не безпокоят никого. По непотвърдени данни идват от бъдещето, но това не е възможно…

Уилсън намали радиото, върна се при телефона и позвъни.

Отговори му телефонистката на Белия дом.

— Ти ли си, Дела? Обажда се Стив. Къде е президентът?

— В момента подремва.

— Можеш ли да накараш някого да го събуди? Предай му да включи радиото. Идвам веднага.

— Но какво става, Стив? Какво…

Той прекъсна връзката и набра друг номер — на Джуди.

— Какво се е случило, Стив? Тъкмо приготвих кошницата за пикник. Само не ми казвай…

— Днес няма да ходим на пикник, скъпа. Връщаме се на работа.

— В неделя!

— Защо не в неделя? Имаме проблеми. Ще дойда да те взема. Чакай ме отвън.

— По дяволите — възкликна тя. — Планът ми отива на кино. Имах намерение да те оправя на открито, на тревата под дърветата.

— Ще се измъчвам цял ден — каза Уилсън, — и ще си мисля какво съм пропуснал.

— Добре, Стив — рече Джуди. — Ще те чакам на тротоара.

Той увеличи радиото.

— … бягащи от бъдещето. От нещо, случило се в тяхното време. Бягат при нас, точно в този момент от времето. Разбира се, такова нещо като пътуване във времето не съществува, но всички тези хора все трябва да идват отнякъде…

(обратно)3.

Самюъл Дж. Хендерсън стоеше до прозореца и гледаше към огряната от яркото лятно слънце розова градина.

Защо, по дяволите, всичко трябваше да се случва в неделя, когато всички са се пръснали и е адски трудно да се съберат? В една друга неделя се беше почнало в Китай, след това в Чили и сега пак — каквото и да бе това.

Комментарии к книге «Децата на нашите деца», Бъчваров

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства