— … известно досега — казваше коментаторът. — Само че, както се изрази един от присъстващите, тези хора излизат от дупка в пейзажа. По петима-шестима наведнъж. Като маршируваща армия, един след друг, в постоянен поток. Това става във Вирджиния, точно оттатък реката. Имаме подобни съобщения от Бостън, от района на Ню Йорк, Минеаполис, Чикаго, Денвър, Ню Орлиънс, Лос Анджелис. Не от самите градове, а точно до тях. А ето още едно съобщение — този път от Атланта.
Сериозният глас на коментатора потрепери и за миг издаде непрофесионално вълнение.
— Никой не знае кои са, откъде и как идват. Просто са тук и влизат в този свят като че ли е техен. Хиляди са и постоянно прииждат още. Може да се нарече нашествие, но не се държат войнствено. Идват с голи ръце. Те са кротки и миролюбиви. Не безпокоят никого. По непотвърдени данни идват от бъдещето, но това не е възможно…
Уилсън намали радиото, върна се при телефона и позвъни.
Отговори му телефонистката на Белия дом.
— Ти ли си, Дела? Обажда се Стив. Къде е президентът?
— В момента подремва.
— Можеш ли да накараш някого да го събуди? Предай му да включи радиото. Идвам веднага.
— Но какво става, Стив? Какво…
Той прекъсна връзката и набра друг номер — на Джуди.
— Какво се е случило, Стив? Тъкмо приготвих кошницата за пикник. Само не ми казвай…
— Днес няма да ходим на пикник, скъпа. Връщаме се на работа.
— В неделя!
— Защо не в неделя? Имаме проблеми. Ще дойда да те взема. Чакай ме отвън.
— По дяволите — възкликна тя. — Планът ми отива на кино. Имах намерение да те оправя на открито, на тревата под дърветата.
— Ще се измъчвам цял ден — каза Уилсън, — и ще си мисля какво съм пропуснал.
— Добре, Стив — рече Джуди. — Ще те чакам на тротоара.
Той увеличи радиото.
— … бягащи от бъдещето. От нещо, случило се в тяхното време. Бягат при нас, точно в този момент от времето. Разбира се, такова нещо като пътуване във времето не съществува, но всички тези хора все трябва да идват отнякъде…
(обратно)3.Самюъл Дж. Хендерсън стоеше до прозореца и гледаше към огряната от яркото лятно слънце розова градина.
Защо, по дяволите, всичко трябваше да се случва в неделя, когато всички са се пръснали и е адски трудно да се съберат? В една друга неделя се беше почнало в Китай, след това в Чили и сега пак — каквото и да бе това.
Комментарии к книге «Децата на нашите деца», Бъчваров
Всего 0 комментариев