— Добре — предпазливо каза Манинг. — Ще пратя някого. Но днес е неделя и на никого не му се разкарва, така че най-добре наистина да е нещо важно.
— От някаква странна врата в задния двор излизат хиляди хора. Твърдят, че били от бъдещето…
— Откъде твърдят, че били? — изрева Манинг.
— От бъдещето. От петстотин години в бъдещето.
— Бентли, ти си пиян…
— За мен няма значение. Това просто не ми е работа. Казах ти. Прави каквото искаш.
Той затвори и взе фотоапарата си. През вратата на кухнята се точеше дълга върволица деца, придружени от неколцина възрастни.
— Госпожо — каза на една от жените той, — на втория етаж има още една тоалетна. Най-добре да направите две опашки.
(обратно)2.Стив Уилсън, прессекретар на Белия дом, тъкмо се насочваше към вратата на апартамента си, за да прекара следобеда със секретарката си Джуди Грей, когато телефонът иззвъня. Той се върна и вдигна слушалката.
— Тук е Манинг — съобщи гласът от другия край на връзката.
— Какво мога да направя за теб, Том?
— Радиото ти включено ли е?
— Не, по дяволите. Защо трябва да е включено?
— Става нещо абсурдно — отвърна Манинг. — Може би не е зле да научиш. Като че ли сме подложени на нашествие.
— Нашествие!
— Не такова нашествие. Хора, които излизат от нищото. Твърдят, че били от бъдещето.
— Виж сега…, ако това е някакъв майтап…
— И аз така си мислех — каза Манинг, — Когато ми позвъни Бентли…
— Имаш предвид онзи пияница Бентли Прайс, вашият фоторепортер, така ли?
Именно — потвърди Манинг. — Но Бентли не е пиян. Поне този път. Още е прекалено рано. В момента Моли е там, пратих и още няколко души. „Асошиейтед Прес“ също отразяват събитието и…
— Къде се развива всичко това?
— Едното място е оттатък реката. Близо да Фолс Чърч.
— Едното място…
— Има и други. Получаваме същата информация от Бостън, Чикаго, Минеаполис. „Асошиейтед Прес“ току що излъчи съобщение от Денвър.
— Благодаря ти, Том. Длъжник съм ти. Той затвори, отиде до радиото и го включи.
Комментарии к книге «Децата на нашите деца», Бъчваров
Всего 0 комментариев