Той взе телефона, и набра номера, като си мърмореше под нос. Губеше ценно време за снимки. Моли можеше да е излязла. Беше прекрасен неделен ден и нямаше основание да предполага, че ще я открие вкъщи.
Тя отговори.
— Моли, аз съм. Бентли. Знаеш ли къде живея?
— Във Вирджиния. Натресъл си се на аванта в къщата на Джо, докато го няма.
— Изобщо не е така. Грижа се за дома му, докато отсъства. Една, нали знаеш, има толкова много цветя…
— Ха! — прекъсна го Моли.
— Всъщност исках да те попитам — продължи Бентли, — дали би дошла тук.
— Не — отвърна тя. — Ако имаш намерение да ме сваляш, направо се откажи.
— Не искам да свалям никого — възрази той. — Просто целият заден двор е пълен с хора, които излизат от някаква врата. Казват, че идвали от петстотин години в бъдещето.
— Това не е възможно — отсече Моли.
— И аз така мисля. Но тогава откъде идват? Хиляди са. Даже да не са от бъдещето, събитието сигурно си струва да се отрази. Най-добре да си домъкнеш задника тук и да поговориш с някои от тях. И да пуснеш материала в сутрешните вестници.
— Бентли, сериозно ли говориш?
— Съвсем сериозно — отвърна той. — Не съм пиян, нито пък се опитвам да те примамя тук и…
— Добре — каза тя. — Идвам веднага. Най-добре се свържи със службата. Тази неделя е дежурен Манинг и това не го радва особено, затова внимавай как ще се държиш. Но той сигурно ще иска да прати там други хора. Ако не ме будалкаш…
— Не те будалкам — прекъсна я Бентли. — Да не съм луд, че да си загубя работата?
— До скоро тогава — каза Моли и затвори.
Бентли започна да набира номера на офиса, но в този момент вратата на кухнята се отвори. Той се обърна и видя високия мършав мъж.
— Простете ми — каза мъжът, — но очевидно въпросът е неотложен. Някои от малчуганите трябва да използват тоалетната. Дали бихте имали нещо против, ако…
— Не се притеснявайте — отвърна Бентли и посочи с палец към тоалетната. — Ако се наложи, на втория етаж има още една.
Манинг отговори едва на шестото иззвъняване.
— Тук има нещо за теб — каза му Бентли.
— Къде е това тук?
— Къщата на Джо. В която живея аз.
— Добре. Разказвай.
— Аз не съм репортер — отвърна Бентли. — И не съм длъжен да ти осигурявам материали. Моята работа е само да правя снимки. Материалът е важен и може да допусна някоя грешка, а не ми плащат, за да поемам отговорността.
Комментарии к книге «Децата на нашите деца», Бъчваров
Всего 0 комментариев