— Върнах се — каза Джуди. — Качих се на самолета и после слязох. Часове наред седях на летището и се чудех какво да правя. Ти си долен кучи син, Стив Уилсън, и го знаеш. Не ми е ясно защо слязох от самолета. Не ми е ясно и защо дойдох тук.
Той се приближи и застана до нея.
— Но, Джуди…
— Ти изобщо не ме помоли да остана. Всъщност изобщо не ме помоли.
— Направих го. Помолих те.
— Държа се благородно. Това ти е проблемът. Благородството. Не падна на колене и не ме помоли. А сега багажът ми лети за Охайо и аз…
Уилсън протегна ръце, повдигна я от стола и я притисна към себе си.
— Последните два дни бяха много тежки — каза той. Време е да се прибираме вкъщи.
(обратно) Информация за текста© 1974 Клифърд Саймък
© 1998 Крум Бъчваров, превод от английски
Clifford Simak
Our Children’s Children, 1974
Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008
Публикация:
Преводач: Крум Бъчваров, 1998
Оформление на корица: Петър Христов, 1998
ИК „Бард“ ООД, 1998
Clifford Simak 1974 by UPD
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4969]
Последна редакция: 2008-01-20 19:51:52
1Федерално златно хранилище в северната част на Кентъки — Б. пр.
(обратно)Оглавление1.2.3.4.5.6.7.8.9.10.11.12.13.14.15.16.17.18.19.20.21.22.23.24.25.26.27.28.29.30.31.32.33.34.35.36.37.38.39.40.41.42.43.44.45.
Комментарии к книге «Децата на нашите деца», Бъчваров
Всего 0 комментариев