— Щом съм я бил и съм й избил зъбите, осъди ме, както ти сметнеш за добре! Работата обаче стоеше така и така и съседите вече ни помириха. — И той разказал на кадията всичко от начало до край.
А кадията бил добър човек, затова извадил четвърт динар от джоба си и рекъл на Маруф:
— Човече, вземи тези пари и поръчай да й приготвят сладки палачинки с пчелен мед, след това се сдобрете и живейте в мир!
Но обущарят отговорил:
— Дайте парите на нея!
След като тя взела парите, кадията възцарил мир между двамата и рекъл:
— Жено, подчинявай се на мъжа си, а ти, човече, бъди мил с жена си!
Така, помирени от кадията, те си тръгнали — жената се обърнала на едната страна, мъжът — на другата, и се запътил към дюкяна си. Едва седнал на столчето, ето че двамата пратеници на кадията дошли при него и му казали:
— Дай ни възнаграждението за извършената услуга!
Той им отвърнал:
— Кадията не ми поиска никакви пари, дори ми даде четвърт динар.
Те обаче продължили:
— Не те питаме дал ли ти е кадията нещо, или ти е взел. Не ни ли платиш възнаграждението, ще си вземем парите от теб със сила.
И те го замъкнали на пазара и го принудили да продаде обущарските си сечива; след като им дал половин динар, те го оставили на мира. А той подпрял глава с ръка и седнал натъжен, тъй като вече нямал сечива и не можел повече да работи.
И както седял така отчаян, ненадейно върху него се нахвърлили двама ужасно грозни мъже и рекли:
— Стани, човече, и ела, че те вика кадията! Жена ти се е оплакала при него от тебе.
— Че кадията вече ни помири! — отвърнал той, но те рекли:
— Ние идваме от друг кадия, жена ти се е оплакала при нашия кадия!
Тогава той тръгнал заедно с тях, като се помолил на аллаха да го запази от жена му със следните думи:
„Аллах е нашето упование, той е най-справедливият ни съдник!“
А като видял жена си, възкликнал:
— Та нали се помирихме с тебе, добра ми жено?
Тя обаче рекла:
— Не може да има мир между тебе и мене!
Тогава той пристъпил към кадията и му разказал цялата си история и приключил с думите:
— Еди-кой си кадия ни помири само преди час.
Тогава кадията рекъл на жената:
— Безсрамна жено, защо идваш да се оплакваш пред мене, след като вече е сключен мир помежду ви?
Тя отвърнала:
— Той пак ме би след това.
Тогава кадията се обърнал и към двамата:
Комментарии к книге «Приказка за обущаря Маруф», Йордан Милев
Всего 0 комментариев