— Какво ти е, майстор Маруф, та плачеш? Кажи, какво ти се е случило?
Тогава Маруф му разказал всичко и рекъл:
— Трябва да знаеш, че моята жена е много зла и без сърце, иска ми се да й занеса сладки палачинки, ала аз седях чак до обяд в дюкяна си и не можах да спечеля дори пари за хляб, та сега ме е страх от нея.
Сладкарят се усмихнал и рекъл:
— Не се тревожи! Колко кила искаш да купиш?
— Две кила и половина — отвърнал Маруф и сладкарят му претеглил две кила и половина и рекъл:
— Топено масло имам, но нямам пчелен мед, за сметка на това пък имам петмез, който е много по-хубав от пчелния мед. Какво от това, ако ти ги приготвя с петмез?
Обущарят се съгласил, тъй като търговецът бил готов да го почака за парите, и затова рекъл:
— Дай ми ги тогава с петмез!
Приготвил сладкарят палачинките с топено масло и ги запял с петмез, та можели да се поднесат и на царска трапеза. После той попитал Маруф:
— Хляб и сирене трябват ли ти?
— Трябват ми — отвърнал Маруф.
Сладкарят му дал и за четири пари хляб, за една пара сирене, а палачинките били за десет пари. После му рекъл:
— Да знаеш, Маруф, че ми дължиш петнадесет пари. Върви при жена си и се забавлявай добре; вземи и тази пара да идеш на баня! Можеш да ми платиш след един, след два, че и след три дена, когато аллах ти помогне да спечелиш. Успокой и жена си, аз ще те изчакам, докато спечелиш повече пари, отколкото ти трябват за ежедневните нужди!
Взел Маруф палачинките и хляба, и сиренето и се обърнал да си върви, като благословил сладкаря. Тръгнал си с успокоено сърце и току си говорел:
— Хвала на тебе, господарю наш! Колко си великодушен!
Щом влязъл при жена си, тя извикала насреща му:
— Донесе ли ми сладки палачинки?
— Донесох — отвърнал той и оставил палачинките пред нея.
А тя, щом ги погледнала, веднага разбрала, че са приготвени с петмез, и се разкрещяла:
— Не ти ли казах да ми донесеш палачинки с пчелен мед? Искал си да ми правиш напук, затова си поръчал да ти ги направят с петмез, така ли?!
Той се извинил, като рекъл:
— Купих ги на вересия.
Тя обаче се разкрещяла:
— Това са глупави приказки, аз искам палачинки с пчелен мед! — И тя захвърлила яростно палачинките в лицето му и изкрещяла: — Тръгвай, негоднико, и ми донеси други палачинки!
Комментарии к книге «Приказка за обущаря Маруф», Йордан Милев
Всего 0 комментариев