«Приказката за търговеца и демона»

Приказката за търговеца и демона

Разказват, о, щастливи царю, че някога живял търговец, който притежавал големи богатства и търгувал с много градове. Един ден той яхнал коня си и тръгнал на път, за да събере парите си от няколко града, но жегата много го изморила. Затова той седнал под едно дърво, бръкнал в дисагите и извадил оттам парче хляб и една фурма. Изял хляба и фурмата и след това хвърлил костилката. И що да види, в същия миг се появил един огромен демон, който държал в ръка изваден меч, насочил го към търговеца и му казал:

— Ела насам, за да те убия, защото ти уби сина ми!

Търговецът попитал:

— Но как така съм убил сина ти?

Демонът отвърнал:

— Когато ти изяде фурмата и захвърли костилката, тя улучи сина ми в гърдите, както си вървеше; той умря от удара.

А търговецът възкликнал:

— Истина е, че ние сме чада на аллаха и всички ще се върнем при него. Няма друга сила и няма друга власт освен аллах всевишния и всемогъщия! Ако съм убил сина ти, то съм го сторил по невнимание. Затова те моля сега да ми простиш!

Демонът обаче се разкрещял:

— Нищо не може да те спаси, аз трябва да те убия!

И той сграбил човека, повалил го на земята и вдигнал меча си, за да го прободе. Тогава търговецът се разплакал и казал:

— Оставям живота си в ръцете на аллаха! — и произнесъл следните стихове:

Всеки ден открай двояк е: днес е мрачен, утре ясен —тъй двояк е и животът: ту е грозен, ту прекрасен.Ако някой се надсмива, следва да се отговори:„Подли времена измъчват само благородни хора!“Страшни вихри щом се спуснат от пределите небесни,по-високите дървета те нападат като бесни.Виж морето: то изхвърля горе трупове разплути,скъпи бисери закътва долу в тъмните си скути.Ако времето жестоко все насам-натам ни мятаи в злочестина несменна спътница ни е тъгата,запомни: неизброим е горе звездният рояк,но луна и слънце само водят бой с изконен мрак.Всякакви дървета има, но до днес не се е чулоразсъдлив човек безплодни дървеса със прът да брули.Ведри дни си имал, с радост пълно е било сърцетои не те е страх обземал, че ще те слети несрета[1].

Като изрекъл търговецът тези стихове, демонът му казал:

— Съкращавай речта си; аллах ми е свидетел, аз трябва да те убия.

Търговецът обаче рекъл: