Жанр:

«Приказка за обущаря Маруф»

3216


5 страница из 53
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

— Помирете се; ти недей да я биеш повече, и тя няма да ти бъде непокорна занапред!

Така те пак се помирили и кадията рекъл на Маруф:

— Плати сега на пратениците за услугата!

Той платил на двамата мъже и се върнал в дюкяна си; отворил го и седнал като пиян от мъката, която го сполетяла. И както си седял така, неочаквано в дюкяна му налетял друг някакъв човек и му рекъл:

— Маруф, бягай и се скрий! Жена ти те е наклеветила пред най-висшия съд и Абу Табак[1] е по дирите ти.

Скочил Маруф, заключил дюкяна и побягнал към Портата на победата[2]. От парите, които бил получил за калъпите за обуща и от сечивата си, му били останали още само пет пари; пътем той си купил за четири пари хляб и за една пара сирене и продължил да бяга. А времето било зимно и вече идел часът за следобедната молитва; и както Маруф бягал между купищата боклук край портата, отгоре му се излял дъжд като из ведро и дрехите му съвсем се измокрили. Затова той влязъл в джамията „ал-Адилия“; намерил там някаква изоставена постройка и малка полусрутена стаичка, която зеела без врата, и той влязъл вътре, за да се подслони от дъжда, тъй като дрехите му били нагизнали от вода. Сълзите се стичали от очите му и той рекъл омъчнен и натъжен:

— Къде да се дяна от тази лоша жена? Моля те, о, господарю, изпрати ми някой, който да ме отведе в далечна страна, където тя да не може да ме намери!

И като седял разплакан, неочаквано стената се разтворила и отвътре излязло някакво страшилище — кожата да ти настръхне. То проговорило:

— О, човече, защо ме събуждаш през нощта? Аз живея вече двеста години тук и досега никой не е стъпил тук и аз не съм виждал някой да се държи като теб. Кажи ми какво искаш и аз ще изпълня желанието ти, защото сърцето ми се изпълни със съчувствие към тебе!

— Кой си ти? И какъв си? — попитал Маруф; а огромното страшилище рекло:

— Аз съм обитателят на това място.

Тогава Маруф му разказал всичко, което изстрадал от жена си, а духът рекъл:

— Искаш ли да те отведа в страна, където жена ти няма да може да намери път към тебе?

— Да — отвърнал Маруф, а духът казал:

— Качи се тогава на гърба ми!

Комментарии к книге «Приказка за обущаря Маруф», Йордан Милев

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства