«Другото щастие»

Пътят бе непознат, с много завои и дупки на най-неочаквани места. Успоредно с него проблясваше малка река, която провирайки се между хълмовете, сякаш бързаше да избяга зад близката граница. Дъждът бе слаб, от време на време чистачките просвирваха по изсушеното стъкло и Кирил ги спираше. Изнервен от безсънието през последните нощи и дългия път сега, той потриваше уморено очи и на късите прави участъци натискаше здраво газта. Малката спортна кола подскачаше като събудена котка, залепяше пътуващите за седалките и ръмжеше меко, но сърдито с мощния си мотор до следващия завой. Дана постави ръка на рамото му:

— Колко остава още?

Той пресметна наум разстоянието, но отвърна с въпрос:

— Писна ли ти вече?

Тя се засмя:

— От месеци го чакам това пътуване! Мога да продължа с теб до края на земята.

— А къде е той?

Ненадейно от един завой изскочи камион, с който едва се разминаха. Овладял колата, Кирил си отдъхна:

— За малко щяхме да сме на края на земята! Вече си мислех, че по това шосе не се движи никой!

— Ей, карай по-бавно! Не искам точно сега да направим някоя глупост!

— Защо?

Жената го погледна с влюбени очи. Беше млада, по-скоро чаровна, отколкото красива, и излъчваше толкова желание за живот, че на моменти приличаше на хлапе, едва научило се да ходи, но опитващо се вече да бяга и скача смело. Тихо каза:

— Хубаво ми е с теб! Чувствам се щастлива!

— Моментно настроение! — някак безразлично забеляза той — Ако всеки ден пътуваме по триста километра, за да се чувстваме свободни и щастливи, много скоро всичко ще ти омръзне!

— Възможно е! — съгласи се тя. — Ти ги разбираш тия работи!

Кирил присви очи. Не му беше приятно, когато станеше въпрос за жените, с които е бил. Чувстваше се като стар, превъртян няколко пъти километраж. Дана знаеше всичко за него и го приемаше такъв, какъвто си е. Някак по детски безрезервно и чисто го гледаше с топлите си очи, а от това той се усещаше още по-изхабен и мръсен. Въздъхна, защото за кой ли път си даде сметка, че тя е едно от нещата в живота, които получаваше съвсем незаслужено.