«Чудната сабя»

Една вечер по стамбулските улици излязъл един стар арабин с бели като сняг дрехи и се провикнал:

— Сабя продавам! Сабя, която се дипли дванадесет пъти и може да сече дърво и камък.

— Колко я даваш? — попитал най-големият стамбулски паша.

— Три кринчета злато.

— Ти да не си полудял, че искаш три кринчета злато за една ръждива сабя!

Арабинът нищо не отвърнал. Навел глава и тръгнал. В туй време насреща му се задало едно малко момиче с ясни очи и впило поглед в сабята.

— Тази ли е — попитало то — сабята, която преди много векове беше побита над царския гроб във Вавилон?

— Тя е — отговорил арабинът.

— Продай я на моя побратим!

— Твоят побратим има ли кринчета злато?

— Моят побратим е много богат. Почакай до утре! Аз ще отлетя да го повикам. Даваш ли дума?

— Давам. Ще чакам, додето изгрее слънцето.

Обърнало се девойчето назад и леко, като пъргава сърна, прекосило кривите улици. Излязло от Стамбул. Като стигнало в най-близката гора, откъснало крушов лист, свирнало три пъти и тозчас напреде му се озовал един сур елен. Яхнало го девойчето, навело се, грабнало изпод един камък пъстра тънка змия и го шибнало. Еленът плувнал през полетата на Тракия, край морския бряг към Македония. Златна се развявала косата на момичето.

Туй златокосо момиче било Гюргя, Марковата посестрима.

Слязла била от тъмните гори в града да си купи момински гердан.

В полунощ тя преминала по глухите улици на Прилеп и похлопала на Марковите порти. Излязъл Марко с газеничето да види кой го вика. Видял Гюргя. Прегърнал я, изтървал газеничето и то угаснало.

— Казвай, калка посестримо, защо си ми дошла?

Гюргя му разправила за сабята, която донесъл арабинът от Вавилон.

— Вземи я, побратиме, дай три кринчета злато, колкото ти поиска за нея, давай!

— Че каква е тази сабя? — попитал Крали Марко.

— Тя е сабята на Александър Велики.

Марко трепнал и очите му светнали в тъмнината.

— Не може да бъде! Що ще тая сабя в ръцете на арабина?

— Седни да ти разкажа!

Крали Марко седнал на един камък пред отворената порта, а бялата негова горска посестрима започнала: