«Умря прекрасна, млада ти…»

Джордж Байрон Умря прекрасна, млада ти…

Умря прекрасна, млада ти —         в разцвета си умря; пленителните ти черти         Земята с теб прибра. Макар че в нея ти заспа и че безгрижната тълпа         да тъпче там не спря, но две очи не могат днес да гледат твоя гроб злочест. Где хубостите ти лежат,         не ще се питам сам; цветя ли, тръни ли растат,         не ще ги гледам ням. Достатъчно ми е, че таз, която все ще любя аз,         в земята гние там. Надгробни надписи не ща — тя всичко бе ми на света. Безкрайно влюбен в тебе бях,         тъй както ти бе в мен. Да се променяш не съзрях —         спи с дух непроменен. Любов, подвластна на смъртта, съперникът и възрастта         не ще я вземат в плен; не ще съзреш, уви, и ти промяна в моите черти. Най-хубавият ден бе наш,         най-лошият е мой, ни щормът, ни лъчът блестящ         не ще е вече твой. Спиш сън без сънища, без страст Завиждам ти за него аз,         плачът е жребий мой; не бих понесъл участта да вехне твойта красота. Нали ранилото цветче         ще трябва да умре; окачва младото венче,         без длан да го допре. По-тъжно е да вехне то пред теб листо подир листо,         дорде се разбере, че е повехнало — нали за красотата ни боли. Да вехне твойта красота,         би било дял жесток. По-светла щом сутринта,         мрак пада по-дълбок. Дотля безоблачният ден и ти угасна, но от тлен         спаси те господ-бог; сия ти с бляскава следа подобно падаща звезда. Да можех пак да плача аз,         то сълзи бих пролял при мисълта, че нито час         не съм край тебе бдял и гледал твоето лице, ни твоята глава в ръце съм подържал с печал, за да покажа, че смъртта ни е отнела любовта. Макар че ме остави жив,         все пак е съхранен у мене споменът щастлив         за всеки хубав ден. Не всичко твое ще умре, то пак през вечността ще спре         поне веднъж при мен. Пак всичко си ми на света — по-скъпа бе ми в любовта единствено преди смъртта! 1812

Информация за текста

© Любен Любенов, превод от английски

© Георги Ленков, превод от английски

George Byron

1812

Сканиране: NomaD, 2008

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.

Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.

Печат: „Георги Димитров“, София

Издателство „Народна култура“, София, 1988

Ч 820–1

THE WORKS OF LORD BYRON

Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822

THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON

Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-04-24 10:00:00

Реклама на сайте