«Тя»

Преди няколко години, аз, издателят на тази удивителна и необикновена история, каквато рядко преживяват простосмъртните, когато бях с един приятел в Кеймбриджкия университет, видях двама души, които се разхождаха, държейки се под ръка; останах поразен от тяхната външност. Единият от тия джентълмени беше необикновено хубав млад човек, с висок ръст, широкоплещест, с вродена грациозност на движенията и осанката, със спокоен и самоуверен вид. Той имаше прекрасно лице, а когато свали шапката си, за да поздрави една дама, видях, че косата му се спуща на златисти къдрици.

— Забеляза ли онзи човек? — попитах приятеля си. — Той прилича на жива статуя на Аполон…

— Да — отговори моят приятел. — Той е красив и твърде мил човек! Нарекли са го „Гръцки бог“. Погледни другия! Той е неговият опекун и ангел-пазител. Наричат го „Чейрън“, навярно поради отвратителната му външност или защото е извел от дълбоките и мътни води на изпитанията детето, намиращо се под негово попечителство. Може би!

Аз разгледах по-стария джентълмен и го намерих не по-малко интересен: изглеждаше на около 40 години и бе толкова грозен, колкото бе хубав вървящия до него юноша. Нисък, куц, с хлътнали гърди и с несъразмерно дълги ръце; косата му бе тъмна, а очите — малки. Челото бе обрасло с косми, а бакенбардите започваха едва ли не от самите очи и под тях почти не се виждаше лицето му. Въобще той напомняше горила, макар в погледа му да се съзираше нещо приятно, почти симпатично. Помня, казах, много бих желал да се запозная с него.

— Отлично! — отговори приятелят ми. — Няма нищо по-лесно! Ще те запозная с Винси!

Така и направи: след няколко минути ние вече весело бъбрехме за разни неща. В това време покрай нас мина една ниска госпожа, придружена от хубава девойка. Мистър Винси очевидно познаваше дамите и веднага се присъедини към тях. Стана ми смешно, когато забелязах как се бе изменило, при вида на дамите, лицето на по-стария джентълмен, името на когото, както узнах, беше Холи.